В края на юни и началото на юли гръцката икономика бе изправена пред сериозно предизвикателство. Липсата на ново споразумение с международните кредитори доведе гръцкото правителство до невъзможност да посрещне дължими плащания по външния си дълг и до просрочване на дължимо плащане към МВФ, а след това и към Европейския механизъм за финансова стабилност (EFSF).

Опасенията, че предстои излизане на Гърция от Еврозоната, достигнаха своя пик. Това сочи анализ на Българска банка за развитие (ББР) за второто тримесечие на 2015 г.

Гръцкото правителство обяви, че ще проведе референдум, на който гръцкият народ трябваше сам да реши дали да приеме оздравителната програма, срещу която международните кредитори щяха да сключат новото споразумение. ЕК обяви, че ще се наложи да изчака решението на референдума и действията на гръцките институции след това, за да поднови преговорите по евентуално ново споразумение.

В резултат на цялото това отлагане на решителните и необходими действия на гръцкото правителство, се засили бягството на вложители от гръцките банки и институциите бяха принудени да въведат капиталов контрол, за да се избегне колапса на банковата система в страната.

Това от своя страна изправи реалната гръцка икономика през извънредни трудности, като съществено бе нарушена ликвидността на гръцките фирми и домакинства и бяха затруднени разплащанията между икономическите агенти, става ясно от анализа на ББР.

Въпреки че референдумът каза „не” на ново споразумение, гръцкото правителство пристъпи към нови преговори с ЕК и беше приета нова, трета, спасителна програма, която осигури нов финансов ресурс, който да посрещне предстоящи плащания по гръцкия държавен дълг, както и за недългови разходи на правителството през следващите месеци, докато държавните финанси на Гърция отново се завърнат към нормалното си функциониране.

Срещу това гръцкото правителство и парламент се задължиха да провеждат решителна програма за намаляване на бюджетните разходи през следващите години, както и да проведат приватизация, която да спомогне за намаляването на гръцкия държавен дълг.

С това бе преодолян острият етап от гръцката криза, но дали започна „лечението” на нейния хроничен характер, тепърва предстои да се прецени. Това, което е от особена важност за нас, е по какъв начин почти пълното блокиране на банковата система в нашата южна съседка и сериозните затруднения, пред които бяха изправени гръцките фирми и домакинства, се отрази на българската икономика.

Каналите на влияние на гръцката криза върху българската икономика са преки (по линия на външната търговия, туризъм, ПЧИ, търговски банки, потоци на хора) и опосредствани, най-вече чрез динамиката на курса на еврото към останалите основни валути и чрез репутационния ефект върху страната, породен от опасенията на външни инвеститори от прехвърляне на „заразата” на нестабилност от гръцката икономика към други икономики, имащи по-тесни връзки с гръцката.

По линия на външната търговия

Гърция е един от основните външнотърговски партньори на България. Тя е едновременно страна-член на ЕС и съседна държава от Балканския полуостров, двете групи страни, имащи най-високи дялове в българската външна търговия. Според данни на БНБ Гърция е на пето място по страни сред дестинациите на българския износ през последните пет години (2010-2014 г.) и на седмо място по страни като източник на внос за същия период.

Делът на гръцката икономика в българската външна търговия е съответно 7.1% и 5.% в българския износ и внос за последните пет години. През всичките години на периода 2010-2014 г. България е на излишък във външната си търговия с Гърция, като акумулиран за целия период този излишък е на стойност от 1.19 млрд. евро.

Предварителните очаквания бяха, че нарушената ликвидност и разплащания между икономическите субекти в Гърция ще доведе до затруднения в реалната икономика, откъдето ще намали търсенето на гръцките производители към българските им контрагенти, а оттук и до спад на българския износ за Гърция.

Не толкова явни бяха очакванията относно динамиката на гръцкия износ, в частност за България. От една страна, затрудненото търсене на вътрешния пазар би стимулирало гръцките производители да търсят реализация на стоките си на външните пазари. От друга страна, нарушеният производствен процес би могъл да компрометира изпълнението на сключени сделки и оттук да доведе до загуба на съществуващи клиенти, смятат анализаторите на ББР.

Данните на НСИ за външната търговия показват, че през второто тримесечие на 2015 г. се наблюдава значителен спад на външната търговия между България и Гърция както по линия на вноса, така и по линия на износа. Българският износ за Гърция номинално е намалял с 33.9%, а вносът на България от Гърция е намалял с 39.2% в сравнение с второто тримесечие на 2014 г. В резултат на това излишъкът ни в търговията в Гърция е намалял с около 13 млн. евро, но все пак търговията ни се запазва на излишък.

Петте стокови групи с най-голям дял във външната търговия на България с Гърция (2010-2014 г.)

По-голямата част от продуктовите групи в търговията между двете страни отбелязват номинален спад на годишна база през второто тримесечие. Продуктовата група с най-голям дял както по линия на вноса от Гърция в България, така и по линия на обратния поток на стоки, е „Минерални горива, минерални масла и продукти от тяхната дестилация”, която представлява 20.1% от българския внос и 11.8% от българския износ за Гърция.

Обемите на търговия в тази стокова група намаляват както по линия на вноса (-67%), така и по линия на износа (-33.6%). Все пак, трудно е да се прецени, доколко спадът в този случай се дължи на кризата в Гърция сама по себе си и до колко на ценови ефект, тъй като през втората половина на 2014 г. и от началото на 2015 г. цените на течните горива рязко спаднаха.

Другите стокови групи, които са сред петте групи с най-голям относителен дял в българския износ за Гърция през последните години, са суровини за хранително-вкусовата промишленост (житни растения; мазнини и масла от животински и растителен произход и продукти от тяхното разпадане), дървесина и облекла. От тези продуктови групи най-голям номинален спад отбелязват облеклата, а най-малък – суровините за хранително-вкусовата промишленост.

Сред петте групи с най-голям дял в българския внос от Гърция (освен минералните горива, масла и техните продукти) са пластмаси и пластмасови изделия; облекла; чугун, желязо и стомана; мед и медни изделия. От тези групи най-висок номинален спад на годишна база отбелязват облеклата, а двете групи на металите и техните изделия са почти незасегнати от кризата в Гърция, като дори вносът на мед и медни изделия отбелязва ръст от 29% през второто тримесечие на 2015 г. спрямо същото тримесечие на 2014 г.

Изводът е, че гръцката криза е довела до свиване на външната търговия между двете страни, но сумарният ефект върху търговското салдо между двете страни е минимален (между 10-20 млн. евро).

Освен това, стоковите групи с най-голямо значение за българския износ за Гърция (течни горива, суровини за хранително вкусовата промишленост) лесно биха могли да бъдат пренасочени към други пазари, което да намали влиянието на събитията в Гърция върху динамиката на българския износ.

По линия на туризма

Затрудненията в разплащанията и кешовите операции в Гърция породиха опасения, че това ще се отрази негативно на туристическия сезон и че значителен брой предварителни заявки ще бъдат отменени. Съществуваха очаквания, че част от традиционните посетители на Гърция през „високия” летен сезон ще се насочат към съседни и конкуренти на Гърция страни, в т.ч. и България.

Като реакция на подобни опасения гръцките туристически фирми намалиха цената на предлаганите от тях услуги, за да компенсират евентуалните затруднения за чуждестранните туристи.

Освен това, наложеният контрол върху касовите операции и тегленето на пари от банкомати бяха насочени преди всичко към местните граждани (и банкови карти, издадени в самата Гърция), поради което чужденците не изпитаха толкова силно ограниченията на въведения капиталов контрол.

Данните на НСИ за пътуванията на чужденци в България и на българи в чужбина показват, че гръцката криза не е довела до увеличаване на потока от туристи към България, а напротив, вероятно част от традиционните туристи (вкл. български) у нас са се насочили към Гърция, за да се възползват от новите, по-атрактивни в ценово отношение предложения.

Този ефект е по две линии: повече българи са предпочели да организират лятната си ваканция в Гърция, както и по-малко чужденци са посетили България с цел туризъм през юни и юли.

Според данните на НСИ през юни 2015 г. броят на българите, посетили Гърция с цел туризъм е бил 34387 души, което е с около 13900 души повече отколкото средния брой посещения на българи в Гърция с цел туризъм през последните пет години (2010-2014 г.).

През юли посещенията на българи в Гърция с туристическа цел стават вече 66794 души, което е с над 35600 души повече спрямо средния брой посещения през последните пет години. С други думи, през юли броят на българските туристи се е удвоил в сравнение с периода 2010-2014 г.

Така само през юни и юли броят на българите, предпочели гръцките пред българските курорти, е около 50 хиляди повече през 2015 г. в сравнение с предходните пет години, а вероятно тази тенденция ще се запази и през месеците август, септември и октомври. (Разбира се, остава и възможността някои хора да са разделили почивката си на две и да летуват едновременно в Гърция и в България, но в момента подобна възможност е пренебрегната.)

Брой посещения с цел туризъм, по години, през месеците юни и юли

Не се сбъдна и очакването за по-висок туристопоток от чужди летовници към България в следствие на проблемите в съседни на нас държави, в частност Гърция. Данните на НСИ показват, че броят на чужденци, посетили България с цел туризъм през юни и юли 2015 г., е по-нисък съответно с над 102800 и 84000 души спрямо средния им брой за периода 2010-2014 г.

Дори и ако извадим от статистиката броя на руските туристи (поради препоръката руски граждани да избягват посещения на страни от ЕС и да летуват в Русия), отново туристопотокът на останалите остава по-нисък спрямо предходните години. Всъщност потокът от неруски туристи отбелязва спад спрямо предходна година още през юли 2014 г., който продължава и през 2015 г. Загубата на неруски туристи през юни и юли 2015 г. може да се оцени на около 175 хиляди души.

Така общата загуба на туристи (български и чужди, без руските, чиито посещения са намалели най-вече поради външнополитическите проблеми между Русия и ЕС), през юни и юли 2015 г. може да се оцени на около 225 хил.души. При известни допускания, може да се оцени, че това е довело до по-ниски приходи от туризъм в размер на 200-250 млн.евро, като вероятно това ще продължи и през август и септември. И това се оформя като най-голяма загуба за българската икономика в следствие на реакцията на гръцките туристически фирми спрямо кризата през юни и юли.

Едва ли обаче проблемите на българския туризъм се коренят единствено във факта, че гръцките туристически пакети намалиха цените си, което ги приближи към ценовата група на българските туристически услуги. Фактът, че намаление на чужди туристи се наблюдава още през 2014 г. означава, че проблемите в българския туристически бранш се натрупват още преди настоящата година и е необходимо повишаване качеството на предлаганите услуги, за да стане българският туризъм по-конкурентноспособен, става ясно от Икономическият и финансов наблюдател на Българска банка за развитие.

По линия на чуждестранните инвестиции

Според различни информации, най-вече от гръцки източници, много гръцки фирми са подали молба за регистрация в България с цел избягването на капиталов контрол и затрудненията в разплащанията.

Според изданието Greek Reporter президентът на Националната конфедерация на гръцката търговия Василис Коркидис е заявил в разгара на кризата, че 60 хиляди гръцки компании са подали молба за регистрация в България. (Данните от българския търговски регистър показват, че към края на 2014 г. в страната е имало регистрирани около 11 500 предприятия с гръцко участие.)

Изтъкват се предимствата за фирмите, които функционират в България, от ниското ниво на преките данъци и относително евтиното заплащане на трудовия ресурс, което е от особена важност за трудоемки дейности с относително ниски вложения в материални активи, което ги прави относително по-мобилни.

Трябва да се има предвид обаче, че ако подобна вълна от регистрация на гръцки фирми се осъществи, то тя ще окаже влияние по-скоро върху депозитите на фирми (и домакинства, ако е имало подобна вълна не само на фирми, но и на граждани, които са открили сметки в български банки), отколкото върху величината на ПЧИ.

През юни и юли се наблюдават месечни увеличения на депозитите на фирми и на граждани, но те не са по-високи от обичайните наблюдавани през много други месеци от предходните години, става ясно от анализа на ББР.

Гръцки ПЧИ в България (млн. евро)

Данните от БНБ показват, че потокът ПЧИ от Гърция към България е бил особено висок през периода 2006-2008 г., когато България преживя бум в инвестициите в недвижими имоти, търговията и туризма и твърде вероятно голяма част от тези инвестиции са били насочени в тези сектори (както и в банковия сектор пред вид относително високия дял на търговски банки с гръцки собственици в България).

От 2010 г. насам потокът ПЧИ от Гърция към България съществено намалява, като сумарната му стойност за последните пет години е дори отрицателна (-25 млн.евро). Трябва да се има предвид, че този период изцяло обхваща първата криза в Гърция, когато бяха сключени и първите споразумения с „тройката” за преструктуриране на гръцкия външен дълг и финансова подкрепа на страната.

Тези данни ни карат да смятаме, че по линия на ПЧИ ефектът за българската икономика ще бъде минимален. От една страна потокът от гръцки ПЧИ към България е много нисък през последните пет години. От друга страна, ако паниката в Гърция и стремежът за избягване на капиталовия контрол е подтикнал известен брой фирми да преместят дейността си в България, то най-вероятно това биха били малки фирми, опериращи в дейности с ниска капиталоемкост, тъй като те могат най-бързо да организират подобно прехвърляне.

Големите инвестиционни проекти, които биха повлияли съществено на потока на ПЧИ, са плод на дългосрочно планиране и едва ли подобни решения се взимат под натиска на спешни обстоятелства. Според нас, ако има някакво увеличаване на гръцките ПЧИ към България в следствие на събитията през юни и юли, то едва ли би било повече от 10-20 млн.евро.

В дългосрочен план, ако опасенията за гръцката икономика се хронифицират, е възможно относително по-големи гръцки фирми да планират преместването си в съседни държави, но поне засега подобни перспективи не са на преден план, смятат анализаторите на държавната банка.

Данните от гръцката икономика дават сигнали, че след сключване на споразумението с ЕК и ЕЦБ гръцката икономика бързо се завръща към нормалното си функциониране.

По линия на мигрантските потоци

Съществуваха очаквания, че затрудненията във функционирането на гръцката икономика ще доведе до завръщането на част от българите, работещи в гръцки фирми обратно в страната, поради евентуалната загуба на заетост. На първо място трябва да се отбележи, че няма достоверни данни, които да дават ясна представа за броя на българите, работещи в Гърция, след което да се направи оценка и на евентуалния ефект върху пазара на труда у нас, след евентуално завръщане на част от тях.

Емигрантският поток от България към Гърция след 1990 г. е бил един от най-големите (може би отстъпващ само на този към САЩ, Великобритания, и може би равностоен на този към Испания и Германия). Оценките обаче за неговата величина са твърде различни и се простират между 300 и 500 хил.души. На второ място, според нас, очакванията за обратен поток от останали без работа българи към българския трудов пазар, не се осъществиха, защото кризата (нейната остра фаза) бе решена за относително кратко време и икономиката като цяло не преустанови развитието си.

Според предварителни оценки на гръцката статистика ръстът на БВП в страната през второто тримесечие на 2015 г. е 1.6%, което надхвърли всички предварителни очаквания.

По линия на търговските банки

Едно от основните опасения за сериозно влияние на гръцката криза върху България бе по отношение на търговските банки. От една страна, бягството на вложители в Гърция придоби размерите на паника и доведе до въвеждане на капиталов контрол, за да се предотврати блокиране на цялата система.

От друга страна, присъствието на гръцки банки в България е осезателно. Търговските банки с гръцко участие, опериращи в България, представляват 18.6% от всички активи на българската банкова система към края на юни 2015 г.

Всички търговски банки, в чиято собственост има гръцко участие, са български юридически лица и функционират съгласно българското законодателство за банковата дейност. (Единствено Алфа банк България, бе клон на гръцката Алфа банк, но нейната дейност на територията на България бе изцяло изкупена от Юробанк, която е собственик и на българската Пощенска банка.)

В България не се появиха дори и следи за повишаване на несигурността на вложителите в тези банки и за евентуалното им бягство от тях. На практика от банките-майки към дъщерните им дружества не премина „зараза” на клиентска паника. От тази гледна точка опасенията за влияние на гръцката криза върху българската икономика останаха нереализирани, което се отрази и в бързото успокоение на настроенията на външните инвеститори спрямо българската икономика, сочи анализът на ББР.

Репутационен риск

Опосредстваното влияние на гръцката криза върху българската икономика може да се прояви чрез промяна на нагласите на инвеститорите към целия регион, бил той към балканските страни или страните от Южна Европа (в по-тесен смисъл) или към страните от ЕС и Еврозоната (в по-широк смисъл).

Развитието на събитията влияе върху динамиката на еврото спрямо останалите основни валути (България не е член на Еврозоната, но левът е прикрепен към еврото и затова неговата динамика влияе директно върху динамиката на националната ни валута спрямо останалите), върху динамиката на CDS на България, на цената на външния държавен дълг на вторичните пазари и пр.

През юни и началото на юли несигурността на външните инвеститори към България отбеляза известно повишаване, но то не бе по-различно от нарасналата им несигурност към ЕС като цяло. Стойността на българските CDS нараснаха през втората половина на юни и началото на юли, като отражение на нарасналата несигурност на външните инвеститори към страната.

Все пак, те останаха под нивата от предходни години, а след сключване на сделката между Гърция и международните финансови институции, стойността им отново спадна.

Тази по-висока несигурност не бе проявена единствено спрямо българския пазар, а беше обща за целия регион (ЕС). Сравнението между динамиките на цените на емитираните български ДЦК на външните пазари и на референтните германски ДЦК, показват че от началото на юни насам между тях съществува близък синхрон, което показва, че като цяло инвеститорите са оценявали риска пред българския пазар на държавен дълг в съзвучие с един от първокласните пазари на държавен дълг, какъвто е германският.

Няма причина България да бъде отделяна в специална група или да бъде приравнявана с гръцката икономика, тъй като, освен че са съседни държави и гръцките банки имат относително високо присъствие в българския банков сектор, останалите основни характеристики на двете икономики съществено се различават. Състоянието на държавните финанси на двете страни е коренно различно.

За разлика от Гърция, България има нисък държавен дълг (един от най-ниските в ЕС); достатъчно средства във фискалния резерв, с които да бъдат обслужвани бъдещите дължими плащания по него, както и да осигурят буфер при възникване на евентуални непредвидени разходи; държавният дефицит на страната от предходни години е под маастрихските ограничения, а динамиката на държавните финанси показва, че през настоящата година бюджетното салдо е на излишък и е с много голяма сигурност целта за дефицита в края на 2015 г. да бъде постигната.

Освен това, реалната икономика показва добра динамика, като през последните години постоянно реализира растеж на БВП, а от две години насам ситуацията на пазара на труда постоянно се подобрява, отбелязват анализаторите на Банката за развитие.

Заключение

Гръцката криза от юни и юли не оказа съществено влияние върху българската икономика. Нейният непосредствен ефект върху външната търговия със стоки, потокът от ПЧИ и потоци от хора е от нисък порядък, а банковата система в България остана стабилна, без каквито и да е прояви на бягство на вложители, въпреки относително високото присъствие на гръцки банки в страната.

Външните инвеститори също не проявиха по-висока нервност по отношение на България в сравнение с тази, която бе проявена по отношение на цялата общност (ЕС) и след сключване на третото споразумение между Гърция и международните финансови институции, нивата на българските CDS тръгнаха отново надолу.

Единствено по отношение на туризма може да се оцени, че българската икономика е понесла загуби от поне 200 млн.евро под формата на по-малко приходи от туристи (българи и чужденци) само през юни и юли в резултат на променените ценови предложения на гръцките туристически фирми за компенсиране на негативните ефекти от гръцката криза върху услугите, предлагани от тях.

Но дори и в този случай трябва да се каже, че проблемът не е единствено в променените условия на гръцките туристически оферти, но също и в качеството на предлаганите услуги от българските туристически фирми. Още през 2014 г. е наблюдаван спад на посещенията на чужди туристи (извън тези от Русия), който по никакъв начин не е повлиян от събитията през настоящата година.

Твърде вероятно е върху динамиката на българската икономика през 2015 г. по-силно влияние да окажат други събития, определящи външната среда (като динамиката на китайската икономика, бежанската криза в Европа и др.) отколкото гръцката криза от началото на лятото сама по себе си, предвижда Икономическият и финансов наблюдател на ББР.