От 1-2 години почти тайно у нас се правят опити за отглеждане на най-скъпата подправка в света. Това е шафранът, който се добива от шафрановия минзухар (Crocus savitus L.), култивиран вид, който е различен от дивите минзухари, които дори са отровни. Цената му за 1 кг е между 1500 и 10 хил. евро.

У нас досега не му е обръщано внимание, защото технологията и процесът на отглеждане са доста трудоемки, но в България има идеални условия да се произвежда, твърди Хасан Тахиров, един от пионерите в новия бизнес. Той е регистрирал наскоро и асоциация на производителите на шафран и шафранови продукти.

Раздал е луковици в около 40 села в Кърджалийско, в Русенско, Врачанско и други части от страната. Опитните полета показали, че навсякъде у нас условията са подходящи за отглеждане на шафранов минзухар. Именно по това време - средата на октомври до началото на ноември, растението цъфти и се прибира реколтата, съобщава в. Труд.

Всъщност шафранът се получава от плодника на шафрановия минзухар. Взимат се трите близалца на цвета и част от стъблото, което ги свързва с останалата част от растението. После се изсушават и се използват в готварствотото и фармацията за подправка и лекарство. Шафран се слага в пилафа и в много сладкиши.

Оказа се, че в България имаме близалца, които достигат до 3,5 см, докато в Иран, който е най-големият производител в света, са до 2 см, каза Тахиров. Това означавало, че добивите у нас
са до 5 пъти по-високи.

И 1 кг шафран в България можело да се добие от 15-18 хил. цвята, докато в другите страни им трябвали по 80-100 хил.

За шафрановия минзухар дори се говори като за алтернатива на тютюна в Родопите. Или поне за допълнителни доходи на тютюнопроизводителите. Според Тахиров полета с шафранов минзухар има дори в Добруджа. Общо площите у нас вече били около 850 декара.

Килограм сух шафран се изкупува по 10 000 лв. на едро, приходите от него са 10-20 пъти повече, отколкото от тютюна, твърди Тахиров. До няколко седмици се очаквало у нас да пристигне делегация от Иран с местни шафранопроизводители. Те щели да дадат съвети и да определят кои са най-подходящите сортове шафранов минзухар за България. В момента луковици се предлагат от различни сайтове, като техният произход е различен - Турция, Испания, Холандия, Иран.

“Това не е добре, защото сега всеки сади нещо, ама не знае какво, и това може да провали работата, искаме посадъчният материал да е само сертифициран”, обясни Тахиров

От земеделското министерство обаче уточниха, че шафрановият минзухар е вид, за който няма нито европейска, нито национална регулация.

Засадихме пробно около 50 кв. м с шафранов минзухар, но още е рано да се говори за добиви, коментира и Елица Благоева от опитната станция в Кърджали.

Първите данни показвали, че действително в района шафранът се развивал нормално.

Минзухарите се садият като арпаджика. Разходите за 1 дка може да са само 500 лв., обяснява Тахиров. Първата година се слагали луковиците, от всяка от които на следващата имало по 4-5 нови. После се разсаждали на лехи и давали реколта 7-8 години. Само от време на време трябва да се вадят размножените допълнително луковици, за да “диша” растението. И 2-3 пъти годишно да се окопават лехите, за да няма трева.

Минзухарите се нуждаели от пряка слънчева светлина, сянката не им понася. Най-добре е да се засаждат в полета, които са наклонени на юг. В северното полукълбо луковиците на шафрана се садят през юни, но може и до септември. Те се засаждат на дълбочина 7 до 15 см и на разстояние една от друга 2-3 см. Луковиците, засадени по-дълбоко, дават по-малко цветни пъпки и дъщерни луковици, но полученият шафран е с по-високо качество.

Шафрановите минзухари понасят и ронливи, рехави почви с ниска плътност.

Приблизително 150 цвята са нужни за 1 грам сух шафран. На дребно в Европа той струва между 6 и 24 евро. Има обаче много фалшификати. Същото е при луковиците. Освен фалшиви те са и на много различни цени. Ако е на килограм, може да се намери и по 15 лв. На сайтове го продават и на
луковици – по 0.80-1 лв. за бройка

Има обаче оферти и по 2 лв.

Най-големият купувач на шафрана са арабските държави, които използват близалцата за подправка на пилафа. Фармацевтичните фирми са другите големи купувачи. Засега предлагането на шафран на международния пазар задоволява едва 20-30% от нуждите.

Може да се отглежда и с европари

За засаждане на полета с шафранов минзухар може да се кандидатства и по Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г., съобщиха от земеделското министерство. Това става по мярка 4 - “Инвестиции в материални активи”, мярка 6 - “Развитие на стопанства и предприятия”, и мярка 9 - “Учредяване на групи и организации на производители”.

Шафрановият минзухар е причислен към код 3129 - “Други етерично-маслени и лекарствени растения”, в таблицата за изчисляване на икономическия размер на земеделските стопанства.

Според новоучредената българска асоциация на шафранопроизводителите големи площи с европейско финансиране вече са направени в Кипър и Гърция.

От земеделското министерство уточниха, че за вида няма сертификация, изисквания за етикетировката, опаковката и стандарт за качество на цвета и/или луковиците. По правилата на Международния съюз за закрила на нови сортове растения - UPOV, сорт от който и да е вид може да получи правна закрила.

За шафрана има шест такива сорта. Това означава, че всяко юридическо или физическо лице може свободно да отглежда, съхранява, размножава, търгува, внася изнася цели растения или луковици, ако са спазени фитосанитарните изисквания.

Продават фалшификати с невен

Заради високата си цена шафранът е и една от най-фалшифицираните подправки. Масово се слагат листенца от невен.

Затова и шафран не трябва да се купува стрит. Пресният се познава по яркия тъмночервен цвят на близалцата, леката влажност, еластичността и липсата на отчупени парчета от нишки. Евтин заместител в ястията е куркумата, която също оцветява в жълто.

В състава на шафрана има над 150 етерични и ароматни съединения, летливи масла и восък. Вкусът му е сравнително горчив и има особена характерна миризма на йодофарм или сено.

Подправката се използва широко в азиатската, арабската и индийската кухня. Влиза и в някои рецепти от средиземноморската. Добавя се и в сладкарски изделия, в миналото е използвана и за оцветител.

Историята на шафрана е на повече от 3000 години. Според китайските лечители родината му е Кашмир. В момента най-големите производители на шафран в света са Иран, Испания, Индия, Гърция, Мароко и Италия. Годишната “реколта” е около 300 тона.