Разследването на терористичните атаки от Париж се фокусира върху Белгия, малка европейска държава, която се оказва люпилня за ислямски екстремизъм.

Най-малко трима от мъжете, свързвани с атаките в Париж, са настоящи или бивши граждани на Белгия, в това число и 27-годишния боец от Ислямска държава Абделхамид Абауд, за когото се смята, че е координирал атаките от Сирия.

Сред тях са и Брахим Абдеслам, който според френските власти се е взривил до кафенето Comptoir Voltaire и неговият брат Салах Абдеслам, който все още се издирва.

Работна група от ООН публикува доклад миналия месец, в който призова за национален план за намаляване на броя на хората от Европа, които отиват да се бият за Ислямска държава в Сирия и Ирак.

"Броят на белгийските бойци е най-висок в Европа на глава от населението," според експерта по човешките права Елжбета Карска.

Заселването в Белгия на ултраконсервативни ислямисти-салафити от Саудитска Арабия през 70-те години, както и такива с връзки с Мюсюлманското братство, които се установяват в Белгия през 80-те и 90-те години, отчасти са причината за подклаждането на екстремизма в страната, казва Билал Беняич от Itinera Institute, пред CNBC.

Малък брой от тези мигранти създават връзки с транснационални мрежи, обяснява Бенаич. Други напускат Белгия, за да се присъединят към войната в Сирия и Ирак на страната на групировки като Ислямска държава, обръщайки се срещу западните държави, които впоследствие започва военни интервенции на местно ниво.

Всъщност Белгия става една от първите страни, в която боец организира атака след завръщането си от Близкия изток, казва Флориан Ото, от Verisk Maplecroft, говорейки за убийството на четирима души в Еврейския музей в Брюксел през миналата година.

Беняич и Ото смятат, че Белгия отчасти има вина за това, че не е успяла да интегрира общностите от мигранти. Лошите социално-икономически перспективи и дискриминацията, са спомогнали за изолацията и поставянето на уязвимите младежи под риск от радикализация.

Безработицата в предградието на Брюксел Моленбек, където полицията в момента е концентрирала усилията си след атаките от Париж, за последно е била близо 30%.

"Това е един наистина опасен коктейл от бедност и радикален ислямизъм ...В тези квартали има хора, които никога не са ходили дори до центъра на Брюксел. Те са залепени за чатове и Facebook, и поддържат връзка с някои от най-радикалните групи," казва Беняич.

Нещо повече, средата на радикалният ислямизъм в Белгия осигурява подкрепа и за френски екстремисти, които традиционно преминават границата, за да избегнат попадане в полезрението на властите във Франция. Те също така се смесват много лесно, заради общия език, казва Ото. С насочването на по-голямо внимание върху споделянето на разузнавателни данни след атаките в Париж това би могло да се промени.

Бенаич посочва, че екстремистите представляват една много малка част от мюсюлманската общност в Белгия, но предупреждава, че законодателите трябва да започнат да прилагат всеобхватна стратегия за борба с радикализацията докато проблемът е относително решим. Това може да наложи сътрудичество със социалните служби, образователната, съдебната система и полицията, както и реалистична външна политика, смята той.

"Ако изчакват прекалено дълго и ако ситуацията в Близкия изток се влоши, нещата могат да станат още по-зле", предупреждава Бенаич.