Проектът за строителството на газопровода Турски поток е прекратен. Това заяви министърът на енергетиката Александър Новак. "Преговорите са прекратени", каза той, цитиран от ТАСС.

“В момента преговорите по „Турски поток“ са прекратени. Още повече, че в съответствие с постановление на правителството е спряна работата на междуправителствената комисия за търговско и икономическо сътрудничество между двете страни. В рамките на това решение са прекратени и преговорите за изработването на споразумение по Турски поток“, уточни Новак.

Той не коментира съдбата на другия голям руски енергиен проект - ядрената централа в Аккую, която се изгражда от държавната корпорация Росатом, съобщи БГНЕС.

По-рано днес президентът на Газпром Алексей Милер заяви, че ако Турция има интерес от строителството на газопровода, да се обърне към Москва. Той уточни, че до момента подобна молба не е получавана от турска страна.

"Що се отнася до Турски поток, то на първо място Турция трябва да ни потърси, ако за нея този проект представлява интерес. В момента Турция не се е обърнала към нас с подобно предложение", каза Милер.

На 1 декември 2014 г., по време на визитата си в Анкара, руският президент Владимир Путин отмени изграждането на газопровода Южен поток, който трябваше да свързва Русия и България по дъното на Черно море. Вместо него стопанинът на Кремъл предложи нов проект - Турски поток.

Новият газопровод също трябваше да мине по дъното на Черно море и до голяма степен повтаряше маршрута на Южен поток с една малка подробност – вместо към България, той завиваше към Турция. Турски поток трябваше да има сходен с този на Южен поток капацитет – 63 милиарда куб. м газ и четири отсечки.

Предвиждаше се също така и изграждането на газов хъб на гръцко-турската граница, откъдето европейските страни можеха да купуват синьо гориво на пазарни условия. Русия и Турция също така се договориха и за отстъпка в цената на природния газ от над 10%, която бе обвързана с построяването на новата тръбопроводна система.

В случай че Турски поток беше изграден, Русия щеше да се откаже от балканския маршрут за доставката на природен газ за Турция, който минава през Украйна и България. В такъв случай София беше изправена пред възможността да загуби стотици милиони от транзитни такси.

През 2015 г. проектът забуксува по редица причини. Част от тях бяха чисто политически. В Турция се проведоха на два пъти парламентарни избори и едва преди броени дни бе съставено стабилно правителство начело с Ахмет Давутоглу. В деня (24 ноември), в който бе официално представен неговият кабинет, турските ВВС свалиха край турско-сирийската граница руски фронтови бомбардировач Су-24.

Това доведе до голямо напрежение в руско-турските отношения и постави под въпрос изграждането на Турски поток. Москва въведе санкции, които засегнаха туристическата индустрия, присъствието на турски строителни компании на руския пазар и износа на турски плодове и зеленчуци.

Турция е вторият по големина пазар за руски природен газ. Тя покрива до 60% от нуждите си от руския внос. Анкара внася синьо гориво от Азербайджан, което ще се увеличи с още 6 милиарда куб. м през 2019 г., когато най-вероятно заработи проектирания тръбопровод ТАНАП.

Малки количества газ Турция внася и от Иран, но почти всяка година през зимния период тези доставки биват спирани. По тази причина на Анкара й се налага да се обръща към Русия с молба за увеличаване на получаваните количества газ от Син поток.