Съотношението на кредити към депозити е около 90%. Това означава, че 90% от депозитите са раздадени като кредити на граждани и фирми. „Има достатъчно динамичен оборот на парите в България. Не си представяйте мухлясали гномове, които крият пачки с пари в мазетата на банките.“, каза Левон Хампарцумян, председател на управителния съвет и главен изпълнителен директор на УниКредит Булбанк в предаването „Денят започва с Георги Любенов“ по БНТ днес.

Финансистът беше гост на 6 декември, когато по традиция се отбелязва и професионалният празник на банкерите. Теми на разговора бяха лихвите, кредитите, състоянието на банковия сектор, богатството и др. Банкерът поздрави колегите си от сектора и обясни каква е ролята на финансовите институции.

„Услугата на банката към хората е финансово посредничество. Вие си давате парите на депозит за 6 месеца или 1 година, а банката ги дава на вас или на друг клиент като ипотечен кредит например за срок от 25-30 години. Ролята на банките е да помагат за движението на тези пари.“, коментира банкерът. В контекста на Никулден водещият попита дали клиентите на банките са шарани. „Ако някой разчита да расте с клиенти-шарани, това не може да трае дълго и завършва зле.“, каза Левон Хампарцумян.

Какво да правим при по-ниските лихви по кредити днес, попита водещият. Да теглим заеми или не? Хампарцумян посочи, че в момента се обсъжда въвеждане на нови европейски директиви по кредитите, които обръщат специално внимание на преддоговорната информация, какво се случва преди сключването на договора за кредит. „Ще се формализират добри търговски практики, някои от които се практикуват и днес в банките.

Изследването на кредитоспособността на клиента и е от полза и на двете страни. Българите казват „бели пари за черни дни“, така че никога не вземайте кредит на ръба на възможностите си. Никой няма интерес от това. Двете страни трябва да се отнесат отговорно. Утре лихвите може да са по-ниски, но може да станат и по-високи. Човек трябва да вземе кредит, когато е има реална нужда, знае за какво ще го използва и е уверен, че ще може да го обслужва.“, коментира Хампарцумян.

„Печалбата на една банка се формира от услугите, от дейността. Това е ролята на финансовото посредничество. Цените се определят от конкуренцията на пазара. (заб. ред: конкуренцията расте и заради факта, че клиентите вече могат да ползват не само банки за различни финансови услуги)“, каза Хампарцумян. Той припомни, че преди години, когато нямаше дебитни карти, получаването на аванс или заплата е отнемало половин ден редене на опашки, подписване, пари в пликове и т.н. „Сега тази услуга е достъпна с натискането на едно копче.

Пак с един клик може да се пазарува в еBay, в Амазон, да се плащат сметки и т.н. Банките не са просто трезор. Вече има и безконтактни карти, можете да влезете в метрото на София като си купите билет за секунди с такава карта т.н. Всички тези неща са част от услугата по финансово посредничество и тези услуги имат цени – стотинки и т.н. – които формират печалбата от дейността, както при всеки бизнес“, обясни Хампарцумян. „Доларът се състои от центове, а милионите - от долари“, припомни банкерът популярна американска поговорка. Той подчерта, че е добре системата да реализира печалба, за да може да инвестира в такива нови услуги и удобства за клиентите.

„По-добре ли е 4 млрд. загуба, която да се покрие с парите на хората, които нищо не са направили, отколкото нормална търговска печалба от 900 млн. лева? (заб. ред.: активите, които управляват банките, са на стойност 85.5 млрд. лева към края на октомври 2015 г. по данни на БНБ, а печалбата е малко над 900 млн. лева)“, коментира Хампарцумян на въпрос дали печалба от 900 млн. лева на банките е твърде висока. „Банките няма как да са по-добре от собствените си клиенти. В годините на кризата, в периода 2008-2010 г. например представянето беше различно. При криза в икономиката това се отразява на сектора. Сега икономиката на страната расте с 2% на година.“, обясни Хампарцумян. Той посочи, че този ръст се усеща повече от образованите хора с търсени професии.

На въпрос ще се повтори ли кризата с КТБ банкерът сподели, че вероятно точно такава криза няма да се повтори, защото след всяка криза се вземат мерки да се предотврати подобна. На въпрос има ли достатъчно пари във Фонда за гарантиране на влоговете Хампарцумян обясни, че няма значение колко пари има във фонда, тъй като задължението да се плати е на държавата. „Фондът е само инструмент, с който държавата си служи.“, обясни той.

Банкерът отговори и на питане какво точно представляват стрес тестовете на банките, които се очаква да бъдат направени през 2016 г. „Стрес тестовете са хипотетични симулации на различни негативни сценарии и как те биха се отразили на банките спрямо реалното им състояние в момента на тестовете. Може да се направи на всяка банка и ако се наложи, да се дадат предписания как да бъдат избегнати някои рискове. Важно е да знаем, че се говори за хипотетични рискове.“, каза Хампарцумян.

На въпрос на водещия за сливания в сектора банкерът обобщи, че има икономически предпоставки да очакваме консолидация. „Това не е процес, който ще стане на всяка цена, участниците в него трябва да намерят икономически смисъл да го направят.“, допълни той.

Предаването завърши с покана от Георги Любенов към госта му да разкаже банкерски виц. Хампарцумян разказа, че по време на глобалната икономическа криза, когато много банкери по света загубиха работата си, се говорело, че банкер-оптимист бил този, който в неделя си гладел по 5 ризи.