"България търси талант" показа, че чарът й е естествен и завладяващ. Любопитна е сериозността й.

"Разбрах, че в сценичните изкуства на теб гледат като на продукт – ти продаваш себе си. А аз не искам да продавам себе си, искам да продавам уменията си," казва седемнайсетгодишната Косара Цонева без да й мигнат хипнотичните, сини очи, без да те конфронтира с позицията си, без да те убеждава в сериозността си. Просто факт.

След изпълнението на Burlesque Косара застана на сцената на "България търси талант" в строга, почти балетна позиция пета-глезен, за да чуе решението на журито. След двугодишно потапяне в Американския колеж в София – "Като влязох в колежа, всичко беше ново, трябваше ми малко време да се аклиматизирам" – участието й в шоуто е завръщане към сцената на едно артистично дете, печелило световен конкурс в Холивуд и свикнало да се изразява творчески.

От всички подобни шоута е избрала точно "България търси талант," защото не изисквало откъсване от учението. "Затова абсолютно не съжалявам за решението си да участвам. На мен много ми харесва да съм на сцена. Както това ми е удоволствие, така ми е удоволствие и училището. Аз обичам да научавам нови неща. Усещам, че имам таланти и в други области."

Днес, година след като онова жури й даде четири "да," Косара пее и танцува като хоби. Кариерата й няма да е в шоубизнеса. "Клоня към финанси, икономика – математиката ми върви," казва тя с плахата, притеснена усмивка, до която прибягва, когато споделя нещо истинско.

Догодина предстои кандидатстване в университет. Офисът на академичните съветници в колежа започна кампанията за кандидатстване за единайсетокласниците. Съветниците запознават учениците и техните родители с различни подходи към висшите учебни заведения по света, различните образователни системи, приемните изпити, намирането на финансова помощ.

Косара присъства на първия такъв целодневен семинар, заради който единайсетокласниците бяха освободени от учебни занятия. Това е първата й стъпка в едно пътешествие към непознатото. Тя дори не е решила дали ще предпочете образование в Америка или България.

Още не е избрала специалност. Може би защото е тийнейджър – дори когато са обсебени от планове за бъдещето, те живеят безусловно в настоящето. "Нямам никаква представа какво ще избера."

В своето настояще, освен за ученето, Косара е намерила място и за новооснования от нея клуб за засилване позициите на младите жени (моят несъвършен превод на нейния Young Women Empowerment Club). "Прочетох книгата на Шерил Сандбърг, COO на Facebook и тя много ме вдъхнови."

Американският колеж в София насърчава своите ученици да създават такива клубове за извънкласни дейности – артистични, спортни, обществено-полезни, - като им предоставя академични точки, финансова подкрепа и учители-съветници.

Децата просто си избират с какво им се занимава – независимо колко по-разчупено и отдалечено от учебния план. Целта е да се развива цял спектър от интереси и умения. Например, съветник на създадения от Косара клуб е преподавателката по испански Ирена Кунин.

За свой първи гост клубът е поканил Милена Думанова, мениджър на партньорската организация на Cisco в Югоизточна Европа. На семинара "тя имаше много американски подход – от неща, които са й се случили в живота, извличаше важното и ни го даваше като съвет," разказва Косара.

Идеята на семинара е "как да се развиваме, пътят към успеха." Присъединили са се и ученическите клубовете по PR и бизнес. "Колежът ни учи да сме лидери и всички ще излезем като лидери, и тези семинари ще помогнат на учениците да се развиват," небрежно Косара разкрива собствените си умения за PR и бизнес.

"В бъдеще, освен да каним гости, може би ще започнем да събираме пари за фондация за майки и деца, пострадали от домашно насилие."

Звънва училищният звънец. Децата се втурват с викове по коридора за следващия си клас. Косара има няколко минути да формулира заключение. Коя е тя, от какво се отказва и какво печели?

И вместо да събере разностранните си личности в един удобен пакет, тя разкрива още лица: "Трябва да ги балансирам. Аз никога няма да спра да се занимавам с музика. И танцуването, и актьорското майсторство - всичко ми допада. Много обичам да уча реплики и да влизам в кожата на човека, когото играя."

Необичайно предизвикателство е била ролята на Рокси в колежанската постановка на мюзикъла "Чикаго." "Рокси е изключително съблазнителна. Тя използва хората около себе си. Беше малко трудно и странно, но беше много интересно преживяване."

Ветеран от ежегодните ученически постановки и един кратък филм на Борис Панкин, Косара е стигнала до заключението, че актьорските умения е по-добре да си останат на сцената. "Ако си актьор в живота, това е натоварващо за другите. Не знаеш коя е истинската същност на човека. Което за околните не е чудесно."

Звънец. Косара Цонева хуква към клас.

Автор: Георги Илиев