Когато човек влезе в офиса на 28-годишния кмет на Итака, Ню Йорк, веднага усеща какво означава да имаш млад човек, който управлява града ти.

LED дисплей монтиран в офиса му показва в реално време съобщения, които гражданите изпращат директно на кмета Сванте Майрик. Съобщенията не са цензурирани и всеки може да ги види.

"Можете ли да асфалтирате улица Джеймс? Има много дупки!" се казва едно от тях. "Помислете за система от градски велосипеди за Итака! Това може да насърчи зеления транспорт," се казва в друго.

Не всичките съобщения са толкова сериозни обаче. "Спрете да зяпате това табло и се захващайте отново за работа!", гласи друго съобщение.

Таблото е поставено от местния творец Блейк Фол-Конрой и всичките текстове могат да бъдат прочетени и онлайн.

Майрик става пълнолетен в ерата на смартфоните и Snapchat, така че този тип иновация му приляга идеално.

"Това е като нов площад," казва Майрик в интервю за Upworthy. "Някои хора се чувстват много комфортно да се обаждат в офиса или да ми напишат писмо. Други хора използват Twitter и Facebook. Това означава, че мога да чуя повече хора. А колкото повече избиратели можеш да чуеш, толкова по-добра работа можеш да свършиш."

Майрик е избран за кмет на Итака през 2011 г., с което става най-младият кмет в историята на града, както и първият афроамериканец, който заема този пост.

Едно от първите му решения като кмет добива особено голяма популярност. След като продава колата си, той слага пейки сандъчета с цветя и променя надписа пред него на "Резервирано за кмета и приятели." В деня, в който е поставен надписът, някой успява да го снима и до вечерта се появява в статия в The Huffington Post. Четири години по-късно някои хора все още го наричат "човека с паркомястото."

Майрик се надявал, че този жест ще даде сигнал, че се задава положителна промяна и че начинът, по който градът се грижи за улиците и тротораите ще се подобри. Идеята отразява неговата визия за град, в който може да се ходи повече.

Това е визия, която той споделя, заедно със своето поколение. Днес в градовете живеят повече млади хора, отколкото преди 35 г. и повечето избират градски квартали, където могат да се разхождат или да използват градския транспорт. Те искат да бъдат близо до кафенетата, до офисите си и ресторантите.

Вижте още: Три важни съвета от бездомник, който става милионер

Младостта на Майрик му помага в общуването с младите хора в Итака, колежански град, който се характеризира с присъствието на престижния университет Корнел и Итака колидж. Майрик обаче е и много различен от някои от тези избиратели.

Едно от нещата, които го правят различен от неговите връстници, е неговото детство, което той изкарва в борба с бедността.

След като е роден майка му се връща вкъщи, за да разбере, че я гонят от дома й. Семейството е живяло в няколко периода на улицата, в приюти или пък е спало в кола.

В крайна сметка то се мести в малкото градче Ърлвил, Ню Йорк, за да е близо до бабата и дядото на Майрик.

Майката на Майрик е работела на няколко места, за да отгледа него и тримата му братя и сестри. В края на всеки месец тя пишела на гърба на плик за писма колко е изкарала и какви са сметките. След това децата добавяли какво иска всеки от тях и заедно решавали как да похарчат заплата й.

"Тя ни включи директно във вземането на решения в домакинството," казва Майрик. "Ето какво имаме и какво искаме. Можехме да решаваме, „Това е третото предупреждение от газовата компания, така че трябва да платим него, защото телефонната компания засега ни е изпратила само едно.'"

Това че растял в бедност събудило интереса на Майрик към управлението.

Тъй като семейството му разчитали на купони за храна, безплатни обеди и други социални програми, той разбира още от ранна възраст какво е управлението и защо е важно.

След като научава за високите оценки на Майрик на изпита SAT, един от неговите гимназиални учители го насърчава да посети курсове и да кандидатства в Корнел. Той е приет през 2005 г.

Майрик работи на четири места, за да плаща обучението си, като една от работите му е асистент на общински съветник в Итака. След като общинският съветник обявява, че ще се пенсионира, той насърчава Майрик да се кандидатира за неговото място. Майрик го прави и е избран през 2008 г., докато е още в колежа.

В общинския съвет Майрик се фокусира върху работата с младото поколение и образованието, но и открива нова страст в лицето на градоустройството.

Той признава, че звучи отегчително, но смята, че зонирането диктува по-голяма част от живота на хората — къде живеят, къде ходят на училище, каква е местната им общност. Той създава нова платформа за преизбирането си в общинския съвет, но осъзнава, че единствено кметът би могъл да я реализира, затова се кандидатира за кмет през 2011 г.

След агресивна кампания и обикаляне по домовете на много хора, Майрик печели изборите.

В първия си мандат той работи за промяна на пешеходната зона в центъра на града и се бори за градоустройствени промени, така че Итака да стане по лесно място за ходене.

Когато Майрик се кандидатира за първи път за кмет хората са скептично настроени за това какво може да направи.

"Хората директно ми казваха, че няма да гласуват за мен, защото съм много млад," казва той.

През есента Майрик печели втори мандат с 89% от гласовете.

Младият кмет често е сравняван с Барак Обама. И двамата са плод на смесени бракове и са отгледани от самотни бели майки. По подобие на Обама Майрик е считан за изгряваща звезда в политиката и често получава въпроси за плановете си за бъдещето.

"Не зная какво следва след това," казва Майрик. "Въодушевен съм да върша тази работа още четири години. Човек има право да се кандидатира за по-висши държавни длъжности, когато навърши 30. Остават ми още две години, за да помисля."

Въпреки че уважава много Обама, Майрик твърди, че по характер прилича повече на вицепрезидента Джо Байдън.

Вероятно най-важното за политическата сфера е, че Майрик споделя бъбривостта на вицепрезидента. Самият той заявява "Ако ме накараш да си отворя устата, е трудно да ме накараш да спра."