Потенциал за по-голям растеж в България има, умерен оптимист съм, че цикълът на страната е възходящ. Това заяви финансовият министър Владислав Горанов по време на 10-ата годишна среща на бизнеса с правителството на тема: „България в глобалната несигурност” - рисковете и възможностите за икономиката, която се провежда в София.

Подтемите на втория панел, в който той участва, са за ключовите стъпки за запазване на финансовата стабилност, за заплахите пред системата и как да ги избегнем, за това дали отново банките ще станат посредник на икономически растеж.

Голям инвестиционен ресурс от правителството допълни възможностите за икономически растеж, продължи министърът. Европейските средства са преобладаващият ресурс в него. Ще се влеят и средства по програмата за енергийна ефективност, имаме договори за саниране, срещу които има около 1 млрд лв., които могат да минат през малките и средни предприятия. Огромен ресурс се наля в края на миналата година, а положителен резултат от него се очаква и през 2016 г., изрази надежда Горанов.

Световният стокооборот се очаква да се забави и приносът на българската икономика ще бъде по-ограничен през тази година на фона на миналата, продължи той. Крайното потребление изисква дългосрочна стабилност и предполага едно рационално поведение в резултат на цялостното поведение на икономическата и бизнес среда.

През последната година растат спестяванията у нас. По една или друга причина оставам с усещането, че в начина на правене на политика рационалното не е на първа линия. Би трябвало да се движим в границите на 2% и 3% икономически растеж, подчерта Горанов.

Преодоляна е тенденцията на обезценката на жилищата, благосъстоянието на хората се повишава, а бизнесът успя да се пренасочи към печеливши ниши, поясни той. Дългът не е причина, а е следствие от натрупаните дисбаланси, каза Горанов.

Новият дълг няма да е тема тази година, но неговото увеличаване рано или късно може да постави под въпрос суверенитета на държавата. Затова често повдигам в правителството въпроса как да го ограничим, подчерта министърът, цитиран от БГНЕС.

Затова настоявам за промени в разходната част на бюджета, каза Горанов. За съжаление, ако няма няколко години на устойчивост, темата за дълга може да премине в тема за данъчната система и дали тя е подходяща да финансира така структурираната държава, посочи той.

Мисля, че ако избягваме популистки решения, ако премахнем възприятието, че енергетиката е част от социалната политика и започнем да работим на пазарен принцип, бихме могли да преодолеем дефицитите. С усилията на социалните партньори и със законодателни промени успяхме да балансираме системата така, че да не се натрупват нови загуби, отбеляза Горанов.

Ако в следващите няколко години успеем да сведем дефицита до нула, едно от основните ни конкурентни предимства ще може да изиграе своята роля, продължи той. Спомням си момента, в който се настроихме към сегашния модел на пряко договаряне, което е добро и дългосрочно решение и мисля, че сега е моментът да го реализираме, подчерта той.

Доста по-въоръжени сме и внимателни от това, което се случи през 2014 г., посочи министърът, имайки предвид срива на КТБ. Успешно въведохме директивата за възстановяване на банките и финансовите институции. Сега нека минем през катарзиса на оценката на активите на банките, за да можем да върнем доверието във финансовата система.

Подложени сме на най-щателната възможна проверка, няма лошо в това. Лошото е, че колегите във финансовата система ще бъдат малко по-консервативни заради това, доброто е, че всички разбраха, че правилата на играта вече не могат да бъдат заобикаляни, смята Горанов.

Платихме висока цена, мерена в милиарди, но тази цена си струваше, защото ни показа, че забавените решения създават грешна среда, посочи министърът.