Мозъкът е един от най-удивителните органи в човешкото тяло. Той контролира нашата централна нервна система и процеси като ходене, говорене, дишане и мислене.

Мозъкът е изключителен комплекс от около 100 милиарда неврони. Толкова много неща се случва в него, че има няколко различни области на медицината и науката, посветени на изучаването и лечението му, включително неврология, която третира физическите увреждания на мозъка; психология, която включва изследване на поведението и умствените процеси; и психиатрия, която третира психичните заболявания и разстройства.

Тези дисциплини са съществували под някаква форма още от древни времена, така че човек би си помислил, че днес знаем всичко, което има да се знае за мозъка. Това твърдение обаче е много далече от истината.

След хиляди години на изучаване и лечение на мозъка, все още има много негови аспекти, които си остават мистерия. Това пък поражда хиляди митове за един от най-важните органи от човешкото тяло.

Вижте 10 от тях:

Човешкият мозък е сив

Замисляли ли сте се някога какъв цвят е мозъкът ви? Може би не, освен ако не работите в областта на медицината.

Имаме всички цветове на дъгата в телата ни под формата на кръв, тъкани, кости и други течности. Може би сте виждали запазени мозъци в буркани в лаборатории или по телевизията.

С течение на времето те придобиват еднакъв бял, сив или дори жълтеникав оттенък. В действителност обаче живият, пулсиращ в момента в черепа ни мозък не е скучно сив - той е бял, черен и червен.

Подобно на много митове за мозъка, и в този има зрънце истина, защото голяма част от органа е сива. Понякога целият мозък се нарича сиво вещество.

Известният детектив Еркюл Поаро, герой на писателката Агата Кристи, често говори за използване на своите "малки сиви клетки." Сиво вещество съществува в различни части на мозъка (както и в гръбначния мозък), който се състои от различни видове клетки.

Въпреки това мозъкът съдържа също бяло вещество, което се състои от нервни влакна, които свързват сивото вещество.

Черният компонент се нарича субстанция нигра, което на латински означава "черно вещество." Той е черен, защото съдържа неуромеланин - специализиран тип от същия пигмент, който оцветява кожата и косата ни.

И накрая, ние имаме червено вещество - и това е благодарение на многото кръвоносните съдове в мозъка.

Защо обаче запазените мозъци са скучно сиви, а не цветни? Отговорът е във фиксатори, като формалдехид, които поддържат мозъка запазен.

Вижте още: Най-умните хора на планетата за 2015 г.

Ще станете по-умен, ако слушате Моцарт

Не се ли чувствате по-културни, когато слушате класическа музика от голям композитор като Моцарт например?

Baby Einstein - компания, която прави DVD-та, видеоклипове и други продукти за бебета и малки деца, включващи класическо изкуство, музика и поезия, е франчайз за един милион долара.

Родителите купуват продуктите, защото вярват, че те са добри за когнитивното развитие на децата им. Има дори класически музикални дискове, предназначени да се пускат на развиващите се зародиши в утробата.

Идеята, че слушането на класическа музика може да увеличи интелекта е толкова популярна, че е наречена "Моцарт ефект." И така, от къде идва този мит?

През 1950-те години Алберт Томатис, лекар със специалност "Уши, нос и гърло", твърди, че с помощта на музиката на Моцарт може да помогне на хора с речеви и слухови нарушения.

През 1990-те 36-студенти, участващи в проучване на Университета на Калифорния, слушали 10 минути соната на Моцарт, преди да отидат на тест за интелигентност. Според д-р Гордън Шоу, психологът, който отговарял за изследването, IQ резултати им се повишили с около 8 пункта. И така "Моцарт ефектът" е роден.

Според други учени обаче Моцарт не ни прави по-умни, а просто увеличава производителността на определени пространствено-времеви задачи. Така днес не съществуват реални научни доказателства, че класическата или друга музика ни прави по-умни.

Образуват се нови бръчки на мозъка ни, когато научим нещо ново

Когато мислите за това как мозъкът ви изглежда, най-вероятно си го представяте закръглен, сив и покрит с "бръчки".

Когато хората са еволюирали като вид, мозъците има са станали по-големи, за да може да изпълняват всички висши функции, които ни отличават от другите животни.

Но за да се запази мозъкът достатъчно компактен, за да се побере в черепа, той се е нагънал. Ако се разгънат всички тези издатъци и вдлъбнатини, мозъкът ни ще бъде с размера на калъфка за възглавница.

Бръчките на мозъка си имат имена и са различни при отделните индивиди. Но ние не започваме живота си с набръчкани мозъци.

В началото на своето развитие плодът е с гладък мозък. Докато той расте, неговите неврони също растат и мигрират към различни области на мозъка, създавайки бръчки. По времето, когато зародишът достигне 40 седмици, мозъкът му е набръчкан като на възрастен, макар и по-малък по размер.

Така че ние не развиваме нови бръчки, когато учим, а сме родени с тях. Наистина мозъците ни се променят, докато учим, но не под такава форма.

Този феномен е известен като мозъчна пластичност. Учените са открили, че синапсите (връзките между невроните) и кръвните клетки, които поддържат невроните, растат и увеличават броя си. Някои вярват, че ние получаваме нови неврони, когато се правят нови спомени, но това все още не е доказано.

Можем да учим чрез подсъзнателни съобщения

Концепцията за подсъзнателни съобщения подхранва нашите подозрения за това, което правителството, големите корпорации и медиите наистина се опитват да ни кажат. Подсъзнателно съобщение е съобщение, вградено в изображения или звук с цел да проникне в нашето подсъзнание и да повлияе на поведението ни.

Първият човек, който въвежда термина, е Джеймс Викари. През 1957 г. той вмъква съобщение в представянето на филм в Ню Джърси, което казва на зрителите да пият кола и да ядат пуканки.

Според Викари продажбите на кола в киното са се увеличили с повече от 18 на сто, а на пуканки - с повече от 57 процента, което доказва, че неговите подсъзнателни съобщения работят. По-късно подобни подсъзнателни съобщения са включени в радио и телевизионни реклами, а впоследствие са забранени.

Но наистина ли работят? Оказва се, че Викари всъщност е излъгал за резултатите от изследването си. Последващите проучвания показват, че този род съобщения нямат ефект върху зрителите. И все пак и днес някои хора твърдят, че музиката, както и рекламите, съдържа скрити послания.

Вижте още: Упражнения за мозъка, които ще ви направят по-умни

Човешкият мозък е най-големият в света

Много животни могат да използват мозъците си за определени дейности, но не и по начина, по който го прави човекът.

Въпреки това учените все още не могат да се споразумеят за единно определение на това какво прави човек интелигентен. Но по принцип са съгласни, че хората са най-интелигентните същества на Земята.

В нашето общество, което живее с максимата "колкото по-голямо, толкова по-добре", един мит гласи, че хората трябва да имат най-големите мозъци от всички животни, защото ние сме най-умните. Е, не точно.

Средният човешки мозък на възрастен индивид тежи около 1.3 кг. Делфинът - едно много интелигентно животно - също има мозък, който тежи средно около 3 кг. Но един кашалот, който обикновено не се счита за особено интелигентен, има мозък, който тежи около 7.8 кг.

От друга страна, мозъкът на орангутана е около 370 грама, а на гончето - 72 грама. И двете са доста интелигентни животни, но с малки мозъци.

Сигурно забелязвате нещо важно във всички тези данни. Средно делфините тежат около 158.8 кг, докато един кашалот може да тежи дори 13 тона. Като цяло, колкото по-голямо е животното, толкова по-голям е черепът му, а следователно и мозъкът.

Връзката между размера на мозъка и интелигентността не касае действителното теглото на мозъка, а се отнася за съотношението на теглото на мозъка към телесното тегло. За хората това съотношение е около 1 до 50.

Мозъкът остава активен, дори и след като човек е обезглавен

В един период от човешката история обезглавяването е един от най-предпочитаните методи за наказание, отчасти благодарение на гилотината. Въпреки че много страни, които са обеглавявали престъпници, днес не използват този метод, той все още се среща като форма на наказание в някои части на света.

Всъщност гилотината е измислена с идеята за по-бърза и хуманна смърт (в сравнение например с обесването). Но колко бързо е това? Ако главата ти е отрязана, тялото все още ли ще бъде в състояние да се движи, дори и само за няколко секунди?

Тази идея се появява за първи път по време на Френската революция. На 17 юли 1793 г. жена на име Шарлот Корде е обезглавена заради убийството на журналиста Жан-Пол Марат.

Марат е харесван заради неговите идеи и тълпата тръпне в очакване да види как гилотината обезглавява убийцата. След като острието пада, главата на Корде е вдигната от един от екзекуторите, който я плесва по бузата.

Според свидетели, очите й се обръщат към него и лицето се променя в израз на възмущение. След този инцидент хора, на които им предстои обезглавяване, са помолени да мигат, и свидетели твърдят, че това продължава до 30 секунди след смъртта.

Тези истории изглежда дават достоверност на идеята, че е възможно човек да остане в съзнание, дори и само за няколко секунди, след като е обезглавен. Въпреки това повечето съвременни лекари смятат, че реакциите, описани по-горе, са всъщност рефлексивни потрепвания на мускулите, а не съзнателно, умишлено движение.

Мозъчното увреждане е необратимо

Мозъчното увреждане е изключително страшно нещо. За нещо толкова загадъчно и невероятно, мозъкът всъщност може да бъде доста крехък и податлив на множество наранявания.

Мозъчно увреждане може да бъде причинено от много неща и по същество означава смърт на мозъчни клетки. За много хора самата идея за увреждане на мозъка внушава изображения на вегетиращи хора.

Но това невинаги е така. Има много различни видове увреждания на мозъка и как точно те се отразяват на човека зависи от местоположението и сериозността им.

Леко увреждане на мозъка, като сътресение, обикновено се случва, когато мозъкът отскача от вътрешността на черепа, в резултат на удар. Мозъкът може се възстановява от леки наранявания забележително добре - по-голямата част от хората със сътресение не получават трайна нетрудоспособност.

На другия край на спектъра е тежката мозъчна травма, което означава, че мозъкът е претърпял големи щети. Това понякога изисква операция за отстраняване на съсиреци или облекчаване на натиск. Почти всички пациенти, които преживяват тежка мозъчна травма, получават и трайни, необратими щети.

Какво да кажем за средно пострадалите мозъци? Ако невроните са повредени, те не могат да се върнат обратно - но синапсите, или връзките между невроните, да.

В допълнение, области на мозъка, които първоначално не отговарят за някои функции, могат да поемат и тях и да позволяват на пациента да се научи да извършва определени дейности. Например пациенти с инсулт възвръщат говора и двигателните си умения чрез терапия.

Най-важното нещо, което трябва да запомните, еq че все още има много неизвестни около мозъка. Когато човек е диагностициран с мозъчно увреждане, невинаги е възможно за лекарите да предвидят дали ще се възстанови от щетите.

Пациентите често изненадват лекарите и надхвърлят очакванията им.

Можете да пробиете дупки в мозъка си чрез прием на наркотици

Точно доколко различните видове наркотици засягат мозъка е доста спорен въпрос. Някои хора твърдят, че само употребата на най-тежките наркотици може да има някакви трайни последици, докато други смятат, че всички причиняват дългосрочни щети.

Едно скорошно проучване сочи, че марихуаната причинява незначителна загуба на памет, според други обаче нейната редовна употреба може трайно да свие части от мозъка. Когато става дума за използване на наркотици, като кокаин или екстази, някои хора дори смятат, че можете да получите дупки в мозъка.

В интерес на истината, единственото нещо, което действително може да направи дупка в мозъка ви, е физическа травма. Според лекарите наркотиците обаче могат да предизвикат краткосрочни и дългосрочни промени в мозъка.

Например, употребата им може да намали влиянието на невротрансмитери (химикали, използвани за предаване на сигнали в мозъка) като допамин, което е и причината наркоманите да се нуждаят от все по-големи дози.

От друга страна, в проучване в New Scientist от август 2008 г. се посочва, че дългосрочната употреба на някои наркотици всъщност причинява постоянна промяна в мозъка, заради която е толкова трудно да се промени поведението на зависимите.

Но все още не е съвсем ясно кои наркотици и в какви дози могат да повлияят на мозъка ви в дългосрочен план.

Алкохолът убива мозъчни клетки

Само една забележка на пиян човек е достатъчна, за да ви убеди, че алкохолът влияе директно върху мозъка. Хората, които пият много, често говорят неясно, а двигателните умения и преценката им са нарушени.

Много от тях страдат от главоболие, гадене и други неприятни странични ефекти след това - с други думи, махмурлук. Но достатъчно ли са няколко питиета през уикенда, за да убият мозъчните ви клетки? Какво ще кажете за мозъка на алкохолиците?

Дори и при алкохолици употребата на алкохол не води до смърт на мозъчни клетки. Той може обаче да повреди краищата на неврони, които се наричат ​​дендрити. Това води до проблеми при предаването на съобщения между невроните.

Самата клетка не е повредена, но начинът, по който тя комуникира с другите, се променя. Според изследователите това увреждане е обратимо.

Алкохолиците могат да развият неврологично заболяване, наречено синдром на Вернике-Корсаков, което може да доведе до загуба на неврони в някои части на мозъка. Този синдром причинява проблеми с паметта, объркване, парализа на очите, липса на мускулна координация и амнезия. Може да доведе и до смърт.

Въпреки това заболяването не е причинено от самия алкохол. То е резултат от недостиг на тиамин, чиято резорбция се нарушава при употребата на алкохол. Така че алкохолът всъщност не убива мозъчни клетки, но може да увреди мозъка ви.

Вижте още: Ето какво причинява алкохолът на различните части от тялото ви

Използваме само 10% от капацитета на нашия мозък

Това е може би един от най-добре познатите митове за мозъка. Откъде идва? Много източници обвиняват за това американски психолог от началото на 1900-те на име Уилям Джеймс, който казва, че "средностатистическият човек рядко достига голяма част от своя потенциал".

Това изглежда наистина озадачаващо на пръв поглед. Защо ще сме най-умните на планетата, ако не използваме целия капацитет на мозъка си?

Това не е вярно. В допълнение към неговите 100 милиарда неврони, мозъкът е пълен с други типове клетки, които са постоянно в употреба. Ние можем да се инвалидизираме от увреждане, което засяга само малки области на мозъка, в зависимост от това къде се намират, така че няма начин да функционираме само с 10 процента от нашия мозък в употреба.

Сканиране показва, че без значение какво правим, мозъците ни са винаги активни. Някои райони са по-активни по всяко едно време, отколкото другите, но ако нямаме увреждане на мозъка, не съществува част от него, която абсолютно да не функционира.

Ето един пример. Ако сте седнали на маса и ядете сандвич, вие не използвате активно краката си, а се концентрирате върху дъвчене и гълтане. Но това не означава, че краката ви не работят - все още има активност в тях, като приток на кръв например, въпреки че не се движат.

Така че човешкият мозък няма потенциал. Но все още има много да научим за него.