В новата си книга "Супершефове," преподавателят по бизнес в колежа Дартмут Сидни Финкелстайн описва типа лидер, който преуспява като прави другите хора успели.

Тези супершефове си поставят за цел да наемат само изключително талантливи служители, а едно от най-важните качества, които търсят е високият интелект.

Финкелстайн посочва съоснователя и бивш главен изпълнителен директор на Oracle Лари Елисън като пример за точно такъв супершеф и използва един пример от книгата на Майк Уотсън "Разликата между Господ и Лари Елисън", за да опише подхода на Елисън към определянето на изключително умните кандидати за работа.

Както бившият инженер на Oracle Роджър Бамфорд разказва на Уилсън, Елисън е карал своите HR специалисти да задават на завършилите наскоро университет въпроса "Вие ли сте най-умният човек, когото познавате?"

Ако кандидатът отговорел с "да", той или тя бивали наемани. Ако пък отговорел с "не," тогава следвал въпроса, "Кой е?" След това от компанията се опитвали да наемат другия човек.

Вижте още: Какво питат на интервю за работа в компания за 2.8 млрд. долара?

Разбира се, Елисън може би е успял повече в това да наема арогантни хора, отколкото най-умните хора с този подход, но тази история показва една от ключовите разлики между обикновените мениджъри и супершефовете, пише Business Insider.

Според Финкелстайн обикновените шефове не искат да наемат най-добрите хора, защото се чувстват застрашени от хора, които могат да се справят с работата по-добре от тях. Супершефовете обаче са достатъчно уверени в собствените си способности, че не се притесняват за това, че служителите могат да ги засенчат.

Всъщност супершефовете имат за цел да наемат хора, които са по-интелигентни от тях, защото тези служители ще ги предизвикват да предлагат по-добри идеи и решения на проблемите.