Брутният вътрешен продукт на страната ни ще нарасне с нови 2.1%, до 89.2 млрд. лв. през 2016 г., става ясно от макроикономическата прогноза на Министерството на финансите.

Тя е част от Средносрочната бюджетна прогноза за периода 2017-2019 г., която предстои да бъде обсъдена от Министерски съвет.

Припомняме, че през 2015 г. икономиката на страната ни нарасна с 3%, което бе най-добрият темп от 2008 г. насам. Прогнозата на финансовото министерство е, че през 2017 г. БВП ще отчете ръст от нови 2.5 на сто, а за 2018 и 2019 г. повишението ще е от 2.7%, като в края на периода ще достигне близо 100 млрд. лв. (99.73 млрд. лв.).

След една забележимия ръст на потреблението от 0.7 на сто през 2015 г., очакванията са, че то ще добави 1.5% през настоящата година и над 2% за всяка от следващите години до 2019 г.

Износът на стоки и услуги, нараснал със 7.6 на сто през 2015 г., ще се подобрява с между 4.5 и 5.1 на сто в следващите четири години, а безработицата в страната ще намалява с всяка изминалата година, за да достигне 7.1% в края на разглеждания период.

Преките чуждестранни инвестиции се очаква да достигнат 3.7% от БВП през 2016 – 2018 г. и 3.8% от БВП през 2019 г., което би представлявало около 1.93 млрд. евро.

Инфлация

Изменението на общото равнище на потребителските цени в края на 2016 г. се очаква да бъде положително, като забавянето на дефлацията и обръщането на тенденцията ще започнат през втората половина на годината. Средногодишната инфлация обаче ще остане отрицателна в размер на – 0.8%.

Енергийните стоки ще имат отрицателен принос за инфлацията в края на годината по линия на очаквания спад в международните цени на петрола и по-ниските вътрешни цени на горивата. Поевтиняването на еврото спрямо щатския долар ще продължи да способства за забавяне на дефлацията при нехранителните стоки.



Нарастването на цените на хранителните стоки ще бъде близко до това от предходната година, а това в сферата на услугите се очаква слабо да се ускори, подкрепено от вътрешното търсене.

Средногодишната инфлация през 2017 г. се очаква да бъде 1.1%, а в периода 2018 - 2019 г. тя ще се ускори при допускане за по-високи международни цени на петрола и неенергийните суровини и засилване на вътрешното търсене.

Влиянието на промените в данъчната политика върху динамиката на потребителските цени в страната се очаква да бъде сравнително слабо.

Планираното увеличение на акцизните ставки върху цигарите в периода 2016-2018 г. се очаква да доведе до повишение на цените им средно с 4% в края на 2016 г. и 3.6% - за 2017 г., а приносът им за повишението на общия индекс се оценява съответно на 0.17 и 0.15 пр.п.

Промяната на ставките в началото на 2018 г. ще доведе до поскъпване на цигарите средно с 1.8% и принос в инфлацията в края на годината от 0.08 пр.п.

Държавен дълг

Съотношението държавен дълг към прогнозния БВП се очаква да не надвиши 30% към края на периода.

Основна предпоставка за нарастване на държавния дълг е потребността от осигуряване на средства за рефинансиране на дълга в обращение, финансиране на бюджетните дефицити и поддържане нивото на фискалния резерв като антицикличен механизъм за посрещане на текущи ликвидни дисбаланси.