Климатичните промени, които носят със себе си екстремни явления като суша, наводнения и нетипични температури, застигат България. Страната ни попада в рисковите райони на света с най-голяма амплитуда на тези промени и я чакат изпитания, заяви пред „Труд“ проф. Валентин Казанджиев, ръководител на секция „Агрометеорология“ към НИМХ на БАН.

По думите му прогнозите на учените, които предвиждат удвояване на честота на екстремните метеорологични явления през периода 2020-2030 г., вече се случват.

„Ние сме свидетели на продължителни засушавания, наводнения и екстремни температури през зимата, която е топла, мека, безснежна и на захлаждания тогава, когато трябва да е лято. Всичките тези климатични аномалии стават все по-често и по-често. Близо сме до границата 2020 г., представете си какво ще бъде през 2030 г.“, посочи проф. Казанджиев.

По думите му фактът, че живеем в ХХI век означава, че трябва да си даваме сметка, че екстремните явление не само ще се удвоят, а след средата на века ще се утроят.

„Най-вероятно все по-продължителни ще стават зимата и лятото, а по-къси преходните пролет и есен. Видяхте, февруари беше топъл като май, април беше студен като февруари. Сега сме май, прохладата и влагата са такива, каквито трябваше да бъдат през април. Настъпва едно разбъркване и затова все по-неопределено става понятието прогноза за времето“, посочи специалистът, но успокои, че страната ни въпреки всичко няма да промени климата си.

Дори към момента, когато количествата валежи, които са паднали до средата на май, са колкото месечната норма, опасност за реколтата няма. „Без районите, където има градушки, условията в настоящия момент са оптимални и ако времето е благосклонно, тоест малко да се намалят валежите и температурите се повишат леко, ще видите как всичко ще си дойде на мястото. Знаете поговорката - всяка капка дъжд през май е жълтица“, каза ученият.

По думите му обаче трябва да бъде изготвен план за действие, който да отчита рисковете от климатичните промени. В него науката трябва да заема централно място. „Не може икономиката и секторите, които зависят от климатичните промени, да се развиват на самотек“, категоричен бе проф. Казанджиев.

Според него трябва да се направи актуално агроклиматично райониране, което да не позволява да отглеждаме една и съща култура навсякъде и това да не носи нужните добиви.