По нашите земи са живели и творили първите бижутери в Европа. Това се потвърждава от малко обработено златно мънисто, открито от археолози в обекта Града на птиците край с. Юнаците, Пазарджишко, където преди 8 хиляди години е процъфтявала цивилизация.

Според ръководителя на разкопките доц. Явор Бояджиев със сигурност парченцето благороден метал е с 200-300 години по-старо от считаното досега за такова - златото, намерено във Варненския халколитен некропол.

Това мънисто е достатъчно, за да влезе в историята и да привлече вниманието на учените не само в България, категорични са откривателите му.

“Няколко века преди Христа златото се е обработвало механично и на тези умения е базирана най-старата ръчна изработка в света. Това, което е позволявало механична обработка, е самородното злато, то е меко. По онова време съвременната каратна сплав не е съществувала, а тя прави благородния метал износоустойчив, твърд, придава му цвят.

Днес смесваме самородното злато, което е най-малко 22 карата, с мед, сребро, понякога и никел”. Това коментираха пред “Труд” бижутери от Задругата на майсторите на народни художествени занаяти.

Според директора на НИМ, историка проф. Божидар Димитров, не може категорично да се датира златното мънисто и да се докаже, че е най-старото в Европа.