Когато е само на 17 години, Лизи Веласкес е наречена от непознати хора в You Tube “най-грозната жена в света“. Коментарите са жестоки: „Защо са те задържали родителите ти?“ и „Убийте я с огън“. Но днес 27-годишната жена, която тежи само 28 кг, е посветила живота си на борбата с тормоза в училище, пише Daily Mail.

Миналата година беше създаден специален документален филм за живота й - „Смело сърце“. Тя също така си партнира с Tumblr в кампанията Post It Forward, насърчаваща позитивизма в онлайн общностите и платформа, която се занимава с психическото и емоционалното здраве на младите хора.

Младата американка страда от болестта на Марфан - рядко генетично заболяване на съединителната тъкан, заради което в тялото й не могат да се натрупат мазнини.

„Честно казано, нямах никаква представа, че съм различна от другите деца, докато не отидох в детската градина. За семейството ми бях просто Лизи. Това беше голям удар за 5-годишно дете. Другите деца се страхуваха от мен, сочеха ме, не искаха да седят с мен.

Не можех да разбера защо, не им правех нищо лошо, така че защо се случваше на мен? А не смеех да кажа на никого. В крайна сметка, споделих с родителите си и те казаха: „Няма нищо нередно в теб, ти си просто по-малка от другите деца. Красива си и си умна и можеш да постигнеш всичко“, разказва Лизи.

„Родителите ми ми дадоха силна вярва във възможностите ми. Те ме обичаха, въпреки толкова много неизвестни. Когато съм се родила, лекарите казали, че може би ще трябва да се грижат за мен през целия ми живот. Но семейството ми ме обгради с най-невероятната подкрепа“, допълва тя.

„Докато растях, разбрах, че синдромът ми няма да изчезне. Беше ми трудно да го приема, исках да изглеждам като всички останали, но не знаех как да го направя. Не можех да обвинявам лекарите или родителите ми, затова обвинявах себе си.

Но в гимназията нещата започнаха да се подобряват. Осъзнах, че имам власт върху живота си и това е да бъда позитивна. Реших да съм смела и да се присъединявам към различни дейности и да създавам приятелства, да се уча как да бъда отворена“, казва Лизи.

„Пишех в училищния вестник и правех снимки за годишника на гимназията. Униформите бяха много красиви и всеки път, когато ги носех в училище, се чувствах като супергерой. Чувствах се себе си, заобиколена от съучениците ми“, споделя тя.

„Всичко вървеше добре, докато един ден ми се наложи да потърся музика в You Tube, за да напиша домашното си и видях видео, което преобърна живота ми. То беше посветено на мен и имаше над четири милиона гледания, а коментарите бяха, че светът щеше да е по-добро място без мен.

Прочетох всички коментари с надеждата, че поне един човек се е застъпил за мен. Но нито един човек не беше казал: „Тя е дете, оставете я на мира“ или „Не знаете историята й и защо изглежда така“, разказва Веласкес.

„Почувствах се така, сякаш някой ме удря с юмрук през екрана на компютъра. Нямам представа кой ме е нарекъл „най-грозната жена в света“. Не зная дали е мъж или жена, иска ми се да знам. Ще изпратя на този човек благодарствено писмо и цвета, защото това видео промени живота ми към по-добро.

Не исках да отговарям, това е губене на време. Просто исках да им покажа, че грешат, така че отидох в колежа, станах мотивационен оратор, написах книга, направих документален филм за живота си и подкрепих кампания против тормоза в училище. Може да изглежда така сякаш имам невероятен живот, но все още имам лоши дни.

Все още не мога да осмисля факта, че имам крайна диагноза за здравето си. Имам слаба имунна система и ако имам натоварени седмици без цял почивен ден, ми е доста трудно. Лекарите казват, че първо трябва да се грижа за себе си, за да помагам на другите“, разказва Лизи.

„Един от най-честите въпроси, които ми задават, е как оставам толкова позитивна. Винаги казвам на хората, че си позволявам тъжни дни, в които съм сама и слушам тъжна музика като Адел, плача, ям вредна храна и се самосъжалявам.

Позволявам си един такъв ден, но на следващия слънцето отново изгрява и имам енергията да продължа. Искам да напомня на хората, че макар да съм вдъхновение и мотивация за тях, аз все пак съм просто човек. Няма нищо лошо в това да показвате уязвимата си страна, хората няма да ви помислят за слаби.

Случвали са ми се ужасни неща, но аз все още се усмихвам и съм щастлива. Толкова съм благодарна, че нещата, които преживях, ми дадоха възможност да се превърна в глас на толкова много хора“, завършва Лизи.