Всеки българин ще трябва да плати на хазната средно 5140 лева по предвидените разходи в бюджета за 2017 г. Това показват изчисленията на Института за пазарна икономика (ИПИ), обявени при представянето на изготвения от икономистите алтернативен бюджет за 2017 г.

Сумата е с 283 лв. по-голяма спрямо това, което тази година плащаме на държавата под формата на всякакви данъци и осигуровки, изчислява вестник "Труд".

Според експертите най-много пари ще даваме за осигуряването на пенсии, социални помощи и обезщетения – 1723 лева. На второ място се нареждат разходите за транспорт, съобщения и селско стопанство – 799 лева на човек, а на трето са тези за здравеопазване – 591 лв.

От ИПИ са на мнение, че бюджетът трябва да е балансиран и без сега заложения дефицит от 1.3 млрд. лв., за да отговаря на създалата се сложна политическа ситуация. За целта те препоръчват замразяване на разходите за текуща издръжка, обуздаване на ръста на субсидиите, отлагане на големите разходи в сектор „Отбрана“.

Експертите предлагат замразяване на минималната заплата

Други техни предложения са отказ от увеличаване на осигурителната вноска за държавна пенсия, отпадане на възможността за отказ от пенсионни спестявания във втория стълб и замразяване на минималната работна заплата на нивата от тази година.

В числа алтернативният бюджет на ИПИ предвижда приходи от 35.2 млрд. лв. при 35.440 млрд. лв. по проекта на правителството. Разходите според алтернативния бюджет са 35.2 млрд. лв., а по проекта на правителството сумата е 36.770 млрд. лв.

„Заради политическата неяснота в момента трябва много да се внимава между първо и второ четене на бюджета да не бъдат вмъкнати нови разходи“, предупреди Петър Ганев.

Икономистът заяви, че програмата за санирането, която регионалният министър в оставка Лиляна Павлова обяви за временно спряна, е една от най-лошите фискални програми и трябва да бъде прекратена.

„Програмата беше пропагандно въведена. Решава частен проблем, което не е работа на държавата, и създава очаквания, че ще го реши за всички. По тази логика трябва да правим разходи за саниране до 2100 г. Казва се, че парите били подсигурени. Това не е вярно. Подсигурен е заем от Българската банка за развитие и този заем се връща от бюджета. Т.е в момента тези, които санират, харчат едни пари, които в бъдеще всички данъкоплатци ще трябва да платят“, обясни Ганев.

Икономистите припомниха, че предишната политическа криза е струвала на държавата над 1 млрд. лв.