В края на ноември беше обявен проект за строителство на най-малките апартаменти в блок в едно от предградията на Хонконг. Един апартамент ще бъде с големина около 12 кв. м. Не, това не е печатна грешка. Размерът му е 1/5 от площта на жилище, което в Ню Йорк се води за микро.

Проектът предизвика подигравки, но един от инвеститорите обяви, че лилипутските апартаменти, вдъхновени от студентските квартири, се очаква да привлекат интерес.

Но дори и тези малки жилища от 12 кв. м са извън възможностите на много млади хора, които иначе не си и помислят за „палат“ от 30 кв. м. Причината - високите цени на жилищата в Хонконг и тяхната недостъпност. Страната за шеста поредна година е лидер в класация по недостъпност на имоти и в топ 10 по икономическо неравенство в света.

През годините на бума на Хонконг – 70-те и 80-те години на XX век, социалният напредък се подхранва от притежаването на жилище. За повечето двойки и семейства е по-лесно да вложат спестеното в покупка на апартамент. Но в последните години, подобно на много северноамерикански и западноевропейски страни, притежанието на жилище не е приоритет.

В момента притежанието на собствено жилище за много хора е немислимо, коментират местни жители. Същевременно цените на наемите и на имотите тук изпреварват много заплатите.

Сред проблемите в града е липсата на лично пространство и много млади жители търсят начини да се изнесат и да заживеят самостоятелно. Именно в тези микрожилища, взаимствани от японските хотели, инвеститорите виждат възможности. Тези „луксозни кафези“, както ги наричат, обаче струват по 644 долара на месец, което отказва голяма част от хората.

Що се отнася до удобните и хубави жилища, 12-15 кв. м са далече от представата за такова, но появата на множество такива микрожилища е пример как инвеститорите решават проблема с ограниченото място.

Все пак подобни малки апартаменти не са нещо непознато в Хонконг. В по-стари сгради, например, едно жилище се дели на по-малки, но всичко това води до по-лоши условия на живот.

Различното при новите кибритени кутийки е, че те са построени от нулата. Малките жилища могат да се гледат като на обяснение на политическите и икономическите условия в страната.

Мерките на правителството през 2012 и 2013 г. за допълнителни такси за купувачи, които вече притежават имот и за чужденци, охладиха пазара и насочиха инвеститорския интерес към по-малки жилища, за да се минимизират данъците.

В началото на ноември Хонконг обяви, че ще увеличи гербовия налог върху сделките с жилища на 15%, независимо от размера и цената на сделката. По-високите налози няма да са в сила за местни жители, купуващи жилище за първи път.

Властите твърдят, че полагат усилия, за да увеличат предлагането на жилища и да намалят цените, особено чрез търсене на допълнителна земя за строителство на общежития и и продажби на субсидирани имоти.

Все пак експерти смятат, че инвеститорите и спекулативните купувачи трябва да се разглеждат отделно от тези, които търсят място, което да нарекат свой дом и да се мисли в посока на строителство на кооперации в града.