В продължение на няколко години доброволецът Карлос Санчес помага на група изследователи на вулкани да наблюдават активността на вулкана Тунгурауа от уединена къща на дърво.

Санчес живее на връх, разположен близо до Банос. Става дума за разстояние, по-малко от километър до вулкана.

Мъжът следи за потенциално потичане на лава в посока към близкия град Банос, намиращ се в подножието на вулкана.

С помощта на радиовръзка той изпраща сигнали за тревога в Обсерваторията. Така жителите на града своеовременно се евакуирали.

Семейството на Санчес често го посещава в къщичката на дърво. За развлечение той построил люлка в края на планинския склон.

Един ден някой публикувал снимки на тази необикновена люлка. Оттогава насетне мястото се е превърнало в туристическа забележителност.

Посетители от цял свят се изкачват до мястото за наблюдение, само и само за да се полюлеят на люлката. От нея могат да се насладят на красотата на природата.

Многото езици в дневника за пожелания са доказателство за разнообразието от туристи, които забележителното място привлича.

Има съобщения на испански, английски, немски, китайски, японски и арабски езици. В наши дни Карлос разполага с десетки запълнени с отзиви книги.

За по-малко от 5 години склонът на планината се е превърнал в курорт, който предлага различни преживявания. Но Каза дел Арбол, или „Домът на дървото“ на Санчес, все още едно от най-добрите места за посещение.

То е разположено на върха и от него се откриват спиращи дъха гледки. В безоблачен ден имате пряк визуален контакт с активния вулкан Тунгурауа, който в превод означава „гърлото на огъня“ на местния език на племето кечуа.

В интернет ще намерите различни определения на необикновената люлка. Някои я наричат „люлката на края на света“, а други „люлката на смъртта“.

Тук е моментът да подчертаем дебело, че люлката е напълно безопасна, макар на снимките да изглежда по различен начин.