Най- ярките постмодернистични небостъргачи на Ню Йорк
Постмодерната архитектура възниква през 1980 г., след като десетилетия наред властват модерните конструкции.
Постмодернизмът идва, за да даде път на новата ера на архитектурата. В постмодерната естетика, която произлиза от САЩ, тя се опитва да се дистанцира от наложените правила на модернизма. Сградите започват да се проектират, за да подчертаят и разгледат теми като история, индивидуалност, сарказъм.
Отличителна черта в постмодернистичната архитектура са разнообразните форми, склонността към динамични структури, скосени повърхности, внезапни прекъсвания и разслоения в обемите.
Представяме ви пет сгради – небостъргачи, които са пример за влиянието на посмодернизма в архитектурата на Ню Йорк.
5550 Madison Avenue (1984) на Филип Джонсън и Джон Бърги
Филип Джонсън се смята за един от пионерите на модернистичното движение. В самото начало на своята кариера, през 40-те години, той постига бърз успех, започвайки с известната Стъклена къща, прозрачната рамкирана сграда, в която живее. Тя става образец на модерната архитектура. След нея работите на Джонсън стават все по-амбициозни.
Скоро по негови проекти са изпълнени известни сгради, като държавния театър в Центъра „Линкълн“ и „Сигрем билдинг“ в Ню Йорк и Кристалната катедрала в Гардън Гроув, Калифорния. Тези проекти въвеждат ново поколение от стъклени кули. Джонсън става един от основателите на така наречения „международен стил“.
Тъй като тези сгради са станали скучни и банални, блясъкът на международния стил започнал да потъмнява. Дори самият Джонсън става критичен към движението, което сам оглавява. Все пак сътрудничество му с Джон Бърги през 1984 г. ражда AT & T Building (сега Sony Tower), която се смята за една от първите постмодернистични сгради.
Lipstick Building (1986) на Филип Джонсън и Джон Бърги
Посмодернистичното движение може да бъде характеризирано като свободно, изразително, малко провокативно и малко игриво. Джонсън и Бърги създават тази лъскава червена кула, по прякор Lipstick Building, заради своята форма и цвят, през 1986 г.
60 Wall Street (1989) на Roche-Dinkeloo Associates
Архитект Кевин Рош, носител на Прицкер, и Джон Динкълуу прибавят огромни дорийски колони на фасадата на райета на Wall Street 60. Това очевидно позоваване на древната архитектура, съчетана с елегантен средиземноморски дизайн, дава свежест на корпоративната кула.
Scholastic Building (2001) на Морис Аджими и Алдо Роси
Scholastic в SoHo е сграда прищявка и игра. Класическият ритъм на фасадата е показан по напълно модерен начин - със стоманени греди, тръбни колони и големи прозорци. Нещо повече, цялата сграда е боядисана с основни цветове, като от страница от учебник.
Westin Hotel Times Square (2002) на Arquitectonica
Няма по-добро място за позиционирането на тази сграда от Times Square - окачената фасада на Westin Hotel е като платно за играта на геометрични фигури, което прави сградата сред най-вълнуващите постмодерни произведения на архитектурата в града.