Инфлацията в Еврозоната през миналия месец е достигнала най-високата си стойност от четири години насам, поставяйки Европейската централна банка под напрежение да свие програмата си за икономически стимули.

По предварителни данни на Eurostat, инфлацията в Еврозоната през февруари се е покачила до 2%, от 1.8% през януари. Това е най-високата стойност от началото на 2013 г. насам и над поставената от ЕЦБ цел от „близо до, но под 2%“.

Разглеждайки основните компоненти от статистиката, откриваме, че нивото на инфлацията е било най-високо по отношение на горивата (9.5% срещу 8.1% за януари), следвано от храни, алкохол и тютюневи изделия (2.5% за февруари), услугите (1.3 на сто) и неенергийните промишлени стоки (които отбелязват спад до 0.2% от 0.5% през януари). Базисната инфлация, която изключва влиянието на храните, горивата, алкохола и тютюневите изделия, остава на ниво от 0.9% за трети пореден месец.

Слабото ниво на базисната инфлация вероятно ще даде основание на ЕЦБ да не прави промени по фискалната си политика на срещата си през следващата седмица, отбелязва Reuters.

Очаква се централната банка да остави курса си непроменен, като се аргументира с това, че захранваният от по-високата цена на петрола ръст е временен, икономическият растеж е крехък и икономическата перспектива за региона е изпълнена с несигурност, предвид предстоящите избори във Франция, Германия, Холандия и може би Италия.

Председателят на ЕЦБ Марио Драги използва подобни аргументи миналия месец, за да отклони призиви за премахване на режима на икономически стимули. Той определи покачването на инфлацията като временно явление, което почти изцяло се дължи на по-високите цени на петрола.

Следващото заседание на управителния съвет на ЕЦБ е нарочено за 9 март.