Китайската банкова система изпревари еврозоната и вече е най-голямата в света по размер на активите. Това е сигнал за повишаващото се влияние на Китай в света на финансите, пише Financial Times.

Докато размерът на брутния вътрешен продукт на страната надмина този на Европейския съюз още през 2011 година, то китайската банкова система трябваше да чака до края на 2016 година. Забавянето рефлектира върху политиката на Пекин за „финансово задълбочаване“ - растеж на финансовия сектор, обвързан с растежа на БВП на страната.

Това бе подхранвано от необикновения ръст на банковото кредитиране, започнал през 2008 година. Тогава властите задействаха агресивни монетарни и фискални стимули, за да компенсират влиянието на световната финансова криза.

„Масивният размер на китайската банкова система не толкова е повод за празненства, колкото е знак за икономика твърде зависима от инвестиции чрез банково финансиране, затиснати от неефективно разпределение на ресурсите и предприемането на огромни кредитни рискове“, казва Есвар Прасад, икономист в Cornell University и бивш китайски ръководител на Международния валутен фонд.

Активите на китайската банкова система достигнаха 33 трилиона щатски долара в края на 2016 година. Еврозоната остава втора с активи, възлизащи на 31 трилиона щатски долара, следвана от САЩ с активи за 16 трилиона долара и Япония с активи за 7 трилиона щатски долара. Размерът на китайската банкова система е 3.1 по-голям от годишния БВП на страната. За сравнение, активите на банковия сектор в еврозоната са 2.8 пъти по-големи от БВП на страните от ЕС, приели единната европейска валута.

Световните лидери и икономисти възхваляват китайските финансови стимули, които помогнаха за стабилизиране на световния растеж във времена, в които развитите държави бяха в дълбока рецесия. Днес обаче тази политика е символ на пропилени инвестиции, промишлен свръхкапацитет и опасни нива на дълга.

Анализатори отбелязват, че за разлика от развитите пазари, китайските местни власти са силно зависими от банкови заеми, за да инвестират в инфраструктурата. China Development Bank - банка с повече от 2 трилиона активи, която е държавна собственост, играе централна роля.

„Има много суверенни кредити, които са прикрити като корпоративни заеми в отчетите на банките, което може да изкриви картинката при международни сравнения“, казва Хоу Уеи, анализатор на китайската банкова система в Sanford C Bernstein, Хонконг. „На повечето други пазари правителствата просто взимат назаем директно от капиталовите пазари. Ситуацията в Китай е уникална“, казва той.

От друга гледна точка обаче, водещите фигури подценяват истинските нива на китайските банки. Сенчестото банкиране експлодира след 2010 година, като повечето от тези кредити се свързват с търговските банки. През последния месец Централната банка предупреди, че разминаването в стойността на активите между on и off-balance-sheet на банките често е голямо поради издаването на твърде неясни гаранции, дори когато няма легални условия за това.

В опит за овладяване на растящия дълг, икономисти посочват, че по-развити капиталови пазари могат да помогнат в диверсификацията на китайската финансова система далеч от банките. Огромната зависимост от банковото финансиране е пряк резултат от рестрикции върху капиталовите пазари в страната. За комунистическата партия обаче, по-диверсифицирани източници на финансиране означават по-малък контрол над паричните потоци.

“Противоречивият подход на китайското правителство към капиталовите пазари – виждани като механизъм за разпределение на ресурси, но възпрепятствани да функционират свободно, с привидна стабилност и контрол – често добавят волатилност и ги правят по-ниско ефективни“, добавя Есвар Прасад.