Макар че през 1912 г. е най-пищният кораб за презокеанско плаване, днес „Титаник“ не е нищо повече от купчина останки, които лежат на океанското дъно. И все пак е останало нещо от него. Учените обаче предупреждават, че до 20 години, някои дори говорят за 14 години, корабът, който потъна при злополучното си първо плаване, ще изчезне напълно.

Причината е, че бактерии постепенно изяждат останките от плавателния съд. Робърт Балард, океанограф от университета в Роуд Айлънд, САЩ, открива съвсем случайно „Титаник“ през 1985 г. Балард участвал в тайна мисия на американската армада за откриване на американски ядрени подводници, потънали по време на Студената война.

Между останките от двете подводници се появил „Титаник“, който бил забележително добре запазен. На дълбочина от 3800 метра, където не достига светлина и инвензивно налягане, мястото се оказало необитаемо за повечето живи същества, а това в същото време възпряло процеса на корозия.

Необичаен микроб

Но 30 години по-късно корпусът започва да се окислява заради бактерия, която се храни с метала. Историята започнала през 1991 г., когато учени от канадския университет Далхаузи взели проби от някои ръждиви образования, които се залепили за кораба. След като ги анализирали, установили, че са пълни с живот, пише ВВС.

Едва през 2010 г. други учени от същия университет начело с Хенриета Ман решили да изследват вида на бактерията. Те изолирали един вид бактерия, която се оказала нова за науката. Нарекли я Halomonas titanicae в чест на кораба.

Освен че оцелявала при тези неблагоприятни условия на дъното на морето, бактерията показала още по-удивителна характеристика. Тя можела да се срещне и в друг вид екстремна среда – блатиста местност. Там солеността на водата варира драматично заради изпаренията – проблем, с който Halomonas успяла да се справи в хода на еволюцията си.

Защитна субстанция

Международен екип от учени открил, че бактерията използва молекулата ектоин, за да се предпазва от крайното осмотично налягане. „Ако една клетка иска да оцелее в течна солена среда, трябва да е способна на някаква форма на компенсация, като приспособи концентрацията на вътрешния си разтвор“, казва Жо Закаи от френския институт „Ло-Ланжсен“, който участвал в изследването.

Така колкото по-солена става водата, толкова повече ектоин ще произведе бактерията в клетките, за да попречи на изтичането на течността. Но тази адаптация може да се окаже много опасна за организма.

Причината, поради която водата е толкова абсолютно необходима за живота, е, че връзките между атомите й, известни като водородни мостове, й позволяват да действа като разтворител.

Тъй като бактериите могат да трупат изключително високи концентрации на ектоин в клетките си (до 20% от масата на Halomanas), молекулата трябва по някакъв начин да запази важните свойства на водата.

Когато специалистите изследвали, установили, че вместо да пречи, ектоинът разширява разтворителните свойства на водата, които са от съществено значение за живота. Но не е ясно дали и как тази толерантност към солта е помогнала на бактерията на колонизира кораба.

Не айсберг е потопил Титаник? Журналист с нови открития за трагедията

H. titanicae не е единствената бактерия, която обитава потънали кораби. Различни видове микроби колонизират кораба почти веднага, след като той стигне до дъното на морето.

Това е тревожно, защото на дъното на моретата се намират хиляди кораби. Те са важни исторически паметници, които дават уникална представа за миналото и служат като дом за обитателите на морските дълбини.

Всички тези кораби ще бъдат изядени от бактериите или от морската корозия. Желязото в „Титаник“ ще остане в океана и с времето част от него ще се инкорпорира в телата на животните и морските растения. Тогава корабът ще бъде рециклиран.