Слънчевата радиация постоянно осветява повърхността на Луната с енергия, еквивалентна на около 13 хил. теравата. Защо тогава не вземем част от тази енергия?

Идеята е да се изградят соларни станции на повърхността на Луната, които да преобръщат част от слънчевата енергия в електричество, което да се пренася безжично до Земята.

Струва ви се прекалено пресилено? Вярно е, че идеята може да срещне своята реализация някъде напред в бъдещето, но от четири десетилетия пенсионираният физик от University of Houston Дейвид Крисуел е защитник на идеята за използване на соларни панели с площ от няколкостотин квадратни километра, чрез които да се улавя слънчевата енергия от повърхността на Луната, като устойчив източник на чиста енергия.

Ученият е самотен в тези си усилия, но никога не се е отказвал от идеята, пише Forbes.

„ До 2050 г. за 10 милиарда души ще са необходими поне по 2 киловата електричество на човек, или 20 теравата общо за целия свят”, казва Крисуел. По думите му, това е близо 70 пъти повече от потенциалното количество електроенергия, което би се набавяло от съоръжения, позиционирани в космическата орбита около Земята, каквито идеи вече има.

За разлика от орбитата около Земята, Крисуел претендира, че на лунната повърхност има всички необходими материали за построяването на соларни клетки, електрически проводници, предаватели, антени и всичко необходимо като консумативи.

Лунната соларна система, може бързо да се демонстрира, което до доведе до нейното разрастване до ниво, което да позволява захранването с електроенергия на цялата територия на САЩ, смята ученият.

Така система първоначално ще се състои от десет 100-километрови соларни бази, които ще бъдат разположени в кръг. Базите ще бъдат захранвани чрез микровълнови рефлектори с големината на билборд, казва Крисуел.

„Всяка база ще излъчва стотици отделни един от друг лъчи, които ще бъдат приемани от Земята или пренасочвани от съоръжения, намиращи се орбитата на нашата планета”, казва ученият.

Така всеки индивидуален лъч ще може да бъде насочен към антени на земната повърхност с диаметър от няколкостотин метра.

Моделът на Крисуел за 20 тераватови лунни соларни панели осигурява електричество на цена от 0.001 цент за киловатчас. За сравнение, средностатистическият американски потребител плаща по 0.12 цента на киловатчас. Така излиза, че иновативната идея може да осигури чиста енергия на чудесни цена.

Дори и дa е така, идеята има своите критици.

„Соларна станция на Луната би доставяла грубо 200 гигавата към една-единствена точка на Земята. Няма пазар, който да има нужда от толкова много енергия, побрана в един-единствен огромен „къс””, казва Джон Манкинс, президент на Mankins Space Technology.

Въпреки това, няма значение къде по Земята се доставя енергията, тъй като тя може да бъде разпределяна там, където има най-голяма нужда от нея.

От своя гледна точка, Крисуел смята, че лунната соларна станция може да се изгради за 10 години на цена от 240 млрд. долара (изчислена на база стойността на валутата през 1990 година). Станцията би могла да доставя до земята 0.1 теравата електроенергия, което ще доведе до приходи в размер на 440 млрд. долара и печалба в размер на 200 млрд. долара.

Така след 30 – 40 години, соларната станция ще достигне капацитет от 20 теравата, които ще предава към Земята, смята ученият.

Крисуел адмирира новата търговска надпревара между SpaceX и Blue Origins, която според него генерира интерес към разработката на лунни соларни станции.

„Наистина мисля, че Луната е единственият ни шанс за устойчива и достъпна електрическа енергия в глобален мащаб”, добавя ученият.