При закопчаването на сако има едно основно правило - "понякога, винаги, никога". Ако имате сако с три копчета, понякога закопчавайте най-горното копче, винаги закопчвайте средното копче и никога не закопчавайте най-долното копче.

При сака с две копчета трябва винаги да закопчвате горното копче и никога долното.

Независимо от това какъв костюм носите, най-долното копче никога не трябва да бъде закопчавано.

Когато става въпрос за елеци, също има подобно правило – винаги оставяйте най-долното копче незакопчано.

Това е като модна мантра за мъжете (жените по принцип имат право да закопчават най-долното копче). Дизайнерите на мъжки костюми дори шият материите така, че саката и елеците да изглеждат по-добре с незакопчано долно копче.

В същото време това е и едно странно модно правило — защо ви е копче, ако няма да го използвате? Откъде идва тази традиция?

Отговорът на този въпрос датира от един много дебел крал – Едуард Седми.

Историята на крал Едуард Седми (който е на престола в периода 1906 - 1910 г.) често е смятана за мит, но тя е напълно истинска, според Business Insider.

Както модните блогове и списание ще ви кажат, има история, че крал Едуард Седми, докато е принц на Уелс, а костюмите стават все по-модерни, напълнява прекалено много. За да се побира в елека си, той спира да закопчава най-долното копче, за да му пасва по-добре.

От уважение към него Британският съд, а в крайна сметка и всички останали в Англия и британските колонии, също спрели да закопчават най-долните си копчета.

Тази история невинаги се взема насериозно. Тя звучи прекално глупаво, за да е истина. Хроникьорите на британската мода обаче я считат за факт, макар и малко размит през годините.

Истината е, че Едуард Седми създава модата за оставянето на най-долното копче (както при елеците, така и при саката) незакопчано, но причините за това са много различни.

Най-долното копче на саката на костюмите се оставя незакопчано, защото те заменили саката, използвани за конна езда.

Тази история се разказва от сър Харди Еймис - английски моден дизайнер, който e официалният шивач на кралица Елизабет Втора в продължение на близо четири десетилетия, в периода 1952 – 1989 г.

Неговата модна къща в Лондон е известна с мъжките си костюми, изработвани по поръчка, така че Еймис знае това-онова за модата.

През 1992 г. той изнася лекция, в която проследява историята на "английския костюм" от 1670 г. до наши дни. Днешният костюм с едноредно закопчаване е представен за първи път през 1906 г.

Той е имал три копчета, но се е различавал от днешните костюми — бил е предназначен за по-неофициални случаи и е бил по-свободен, така че да изглежда най-добре, когато носещият го държи юздите на кон.

По тази причина този тип костюми започва да измества традициoнните сака за езда. Най-долните копчета на саката за езда били разположени под талията, така че трябвало да бъдат разкопчани, за да може сакото да изглежда добре, когато носещият го седи на кон.

Едуард Седми решава, че най-горното копче също трябва да бъде незакопчано, според Еймис, като по този начин средното копче остава единственото, което се закопчава.

Когато тези сака започват да се налагат в ежедневната мода, Едуард Седми продължава да оставя най-долното копче незакопачно в знак на почит към стила на саката за езда, който бива заменен.

В същото време нaй-долното копче на елеците не се закопчава, защото Едуард е дебел. Той имал „легендарен“ апетит, според Оксфордския речник.

"Той винаги закусвал обилно, след това обядвал, пиел следобеден чай, вечерял (обикновено 12-степенно меню)," според речника. "Той пиел умерено, но обикновено пушел по 12 огромни пури и 20 цигари на ден."

Саката на костюмите обикновено имат по две копчета в днешно време.

Саката с три копчета също се срещат често, но в последните 40 години тенденцията при саката върви към използването на две копчета. Ако имате такова сако, следвайте съвета на Едуард и оставяйте долното копче незакопчано, но закопчавайте горното.