Да живееш в Сан Франциско никак не е евтино, дори и да изкарваш шестцифрена заплата. В материал на The Guardian, публикуван по-рано тази година, анонимен 40-годишен служител на Twitter казва, че дори и с неговата заплата от 160 хил. долара годишно продължава да изпитва финансови затруднения.

„Не станах софтуерен инженер, за да се опитвам да свързвам двата края“, посочва той пред изданието.

Най-големият месечен разход на служителя е 3 хил. долара за наема на къща с две спални, където той живее с жена си и двете си деца. По думите му, това жилище му излиза „ултра евтино“, на фона на останалите предложения в региона.

По думите му, семействата много трудно могат да се класират на пазара на имоти, тъй като е пълно с орди от 20-годишни, които нямат нищо против да живеят по няколко души в къща и все пак да плащат по 2000 долара месечно за стая.

Реалното състояние на хората, работещи в Силициевата долина, се потвърждава и от други мнения на служители.

Друга дама споделя пред изданието, че тя и партньорът и формират общо годишно възнаграждение, възлизащо на над 1 млн. долара, което обаче не им помага да живеят спокойно, като дори не могат да си позволят къща. „Американската мечта не работи тук“, казва тя, пише CNBC.

Сан Франциско е едно от най-скъпите места за живеене в САЩ. Бурното развитие на технологичната индустрия не само че не помага на обикновените служители, ами точно обратното – цените на всичко скачат с темповете на Силициевата долина.

Средният наем в града възлиза на 3 320 долара на месец за апартамент с една спалня и 4 430 долара за жилище с две спални, по данни на портала за недвижими имоти Zumper. Това е над два пъти по-скъпо от средните наеми за САЩ, които възлизат на 1 164 долара за жилище с една спалня и 1 377 долара за такова с две.

Инженерите в популярни технологични корпорации харчат между 40 и 50% от годишното си възнаграждение, за да могат да наемат жилища в близост до работното си място.

Нещата са дори още по-зле в Сан Франциско, ако погледнем към живота на останалите жители на града. Лекарите не могат да си позволят близо 60% от жилищата в града, а учителите трябва да отделят цели 77% от техните доходи, за да могат да плащат наема си.