Състоянието на имотния пазар в България е отражение на икономиката на страната. Наличието на достъп до банково кредитиране, транспортната обезпеченост, икономическият ръст и нивото на доходите са в дъното на добрите резултати, които показва пазарът на недвижими имоти у нас.

Това стана ясно от думите на имотните експерти по време на панел „Недвижими имоти“ в рамките на форума „Шумът на парите“, който се проведе през миналата седмица в София. Специализираното събитие се организира от Profit.bg.

Имотният пазар и финансовата и икономическата система са взаимносвързани в страната, каза по време на форума Полина Стойкова, изпълнителен директор на Bulgarian Properties. По думите й, наблюдаваният ръст на имотния пазар в България е в резултат от достъпното банково кредитиране, вътрешното потребление и мотивацията и желанието да се инвестира в жилища.

„Три поредни години има ръст на банковото кредитиране – това нещо ни навежда на мисълта, че няма скоро да видим обръщане на тренда на пазара на имоти“, прогнозира Стойкова.

„Пазарът е движен основно от ниските лихви и развитието на икономиката. До кога ще бъде така, не се знае. Ако няма външни шокове, още една-две години ще сме в тази ситуация“, посочи и Мартин Янев, управляващ партньор на Смарт Брокерс.

Инвестициите в инфраструктура подхранват развитието на имотния пазар.

„В последната година пазарът на имоти се развива бурно и смислено. Тече едно уплътняване на градската среда, а именно да се реализират проекти там, където има развити транспортни връзки. Хората, които разбират от този бизнес, правят точно това. Строят се жилищни сгради и малки комплекси там, където има метро и добри транспортни връзки“, заяви Христо Чепишев, строителен предприемач и собственик на Europroperty.

По думите му, пазарът се е развил и клиентите вече знаят какво искат, което води до вдигане на нивото на самите предприемачи.

Наличието на градски транспорт и съществуваща инженерна мрежа трябва да бъде мястото, в което да се фокусират инвестициите. Тази теза защити и главният архитект на София Здравко Здравков по време на форума.

По думите му, в столицата се разработват най-много подробни устройствени планове в зоната около НПЗ Хладилника, именно защото там бе открита нова станция на метрото. Главният архитект отправи апел към инвеститорите да насочват погледа си именно към зоните, които са обезпечени транспортно.

Съществува и обратната тенденция – първо да се установи даден голям проект, който да повлече след себе си развитието на района около него. „Съгласен съм с твърдението на арх. Здравков, че инвестициите трябва да се развиват там, където има транспортна обезпеченост. Но преди да се развият дадени райони, имаме участието на един или няколко инвеститора, които правят нещо голямо. Пример за подобно нещо е Бизнес парк София“, коментира Антон Андонов, изпълнителен директор на ЕРА България.

„Ако се обърнем към пазара от началото на 90-те години до днес, ще видите че има 6-годишен период на възход, след което следва 6-годишен период на спад. Ако следваме тази логика, означава, че до 2020 г. ще се радваме на възходящ пазар, ако не станем свидетели на някакъв катаклизъм“, прогнозира експертът. По думите му, сериозният ръст в офис площите, в индустриалните и търговските площи говори за оптимизъм на пазара.

Взаимовръзката между състоянието на имотния пазар и икономическото състояние на дадена стана бе потвърдено и от думите на Пламен Бачев, мениджър Консултиране и оценки във Forton. „Ако преди цената на земята беше фактор, то в момента ключовият фактор е дали има работна ръка, която да обслужва дадено производство“, посочи Бачев. По думите му, индустриалните площи се радват на интерес от инвеститори, занимаващи се в сферата на автомобилното производство.

По време на форума стана ясно, че ръстът на имотния пазар се задвижва от реални икономически фактори, а не се дължи на надуването на нов жилищен балон, което дава основания за оптимизъм. По думите на Страхил Иванов, изпълнителен директор на Явлена, днес наблюдаваме най-добрият и балансиран пазар през последните 25 години. „Имаше период през 2004 – 2008 година, когато наблюдавахме бум, днес има балансиран ръст, не бум“, каза той.

Според експерта тази тенденция се отнася и за предлагането и търсенето. Той отбеляза, че през миналата година е отчетен голям ръст на сделките – над 250 000 сделки, като от тях малко под 30 000 са в София.

„В последните месеци бяхме притеснени дали не навлизаме в период на прегряване, но за първото тримесечие беше отчетен 13% спад на сделките спрямо една година по-рано, т.е. навлязохме в един нормален пазар, което е добре, защото след горещото лято имаме студена зима“, добави експертът.

Въпреки добрите данни за имотния пазар, не липсват и сигнали за пренасищане на градската среда със хаотични строежи на високи сгради, които рязко контрастират с вече построените сгради.

„Едно от най-големите ни богатства - Витоша, се скрива от тези хаотично пръснати сгради. Ние нямаме едно Сити, като всяка съвременна столица, а имаме тук-там стърчащи кули. Поредното безумие е изникването на 44-етажна сграда в квартал Стрелбище, на ъгъла между бул. „България“ и бул. „П. Ю. Тодоров“, сред сгради, които са максимум седем-осем етажа“, отбеляза Веселина Генева, управител на консултантска къща Амрита.