Един час за теб: Как терапевт превръща обедната почивка в ритуал за баланс и по-добър живот
Сейди Салазар, терапевт и главен оперативен директор на Sage Therapy, споделя как превръща обедната почивка в личен ритуал за осъзнатост и баланс – от кратка разходка навън до осъзнато хранене
&format=webp)
Обедната почивка често е единственият момент в деня, който имаме лично и само за себе си. Начинът, по който използваме това време, може да предопредели ритъма на останалата част от деня – именно поради тази причина терапевтът и главен оперативен директор на Sage Therapy Сейди Салазар обръща внимание на собственото си благосъстояние именно в този час.
„Мисля, че понякога има натиск да работим дори по време на обяд, или ако имате изключително натоварваща работа, почивката ви се превръща в административен час – за да звъннете на зъболекаря или да върнете книга в библиотеката“, казва Салазар пред CNBC. „И това отново е работа.“
Въпреки че не пренебрегва личните си задачи, тя не посвещава цялата си обедна почивка на тях. Приоритетите ѝ в това време са други – онези, които ѝ доставят удоволствие и връщат баланса.
„Излизам навън, без значение какво е времето. Имам късмет, че имам куче, което изисква да го разходя“, разказва тя.
„За тези, които нямат домашни любимци – можете да си представите, че имате. Излизате навън, дори и за две минути. Това е начин да разделите деня на две, да го прекъснете.“
Работата от вкъщи ѝ дава възможност да търси съзнателни граници между личното и служебното време.
„Опитвам се да правя неща, които не изискват много време, но ги върша с намерение“, споделя Салазар. „Уверявам се, че наистина се храня – седнала, без да превъртам екрана на телефона. Давам си време да изживея сетивното удоволствие от храната.“
Дори рутинни дейности като миенето на ръцете тя превръща в кратки уроци по осъзнатост.
„Усещането за температурата на водата, чувството върху кожата – това са малки моменти на осъзнаване, които ти позволяват да спреш и да си починеш за секунда“, казва тя. „Намирам това за изключително полезно за забавянето, защото сме склонни да препускаме през ежедневието.“