През 2000-те и в началото на 2010-те години дизайнерското мислене – концепцията, че всеки има възможността да решава проблеми като дизайнер, стига да овладее правилния подход и мислене – изглеждаше като златният стандарт в корпоративния свят.

Днес обаче терминът звучи все по-кухо, все по-ретро – и все по-рядко реално присъства в обявите за работа.

Нов анализ на 176 000 работни позиции в рамките на годишния доклад Where the Design Jobs Are показва ясно: компаниите избягват да използват израза „design thinking“. Употребата му е намаляла с 9.1% при UX/UI позициите, със 17.6% в продуктовия дизайн и с изненадващите 57.2% при графичния дизайн – спад, който трудно може да се нарече случаен.

Първоначално дизайнерският подход към решаването на проблеми възниква като скромен опит за систематизиране на мисленето в дизайна – воден от пионери като Сара Литъл Търнбул и Бил Моридж и по-късно развит в d.school на Станфорд.

Но когато дизайнерското студио IDEO започва да популяризира метода като универсален процес, достъпен за всеки (срещу съответното заплащане, разбира се), концепцията се превръща в задължителен аксесоар за всяка Fortune 500 компания, която иска да изглежда „като Apple“.

Проблемът, както посочва и бившият партньор в IDEO Майкъл Хендрикс, е в това, че дизайнерският начин на мислене почти изцяло се припокрива с научния метод – от хипотеза до експериментиране. Това го прави полезен, но не и уникален.

„Реалната грешка беше, че започнахме да възприемаме този начин на мислене като самия дизайн. А това размива същността на дисциплината,“ пише авторът на анализа.

„Дизайнът е трудна задача, която изисква комбинация от изключителни умения, емоционална интелигентност и немалко късмет. Нищо от това не може да се усвои само чрез едно обучение или с прочитането на една книга.“

Със смарт градини, биокошери и алгоритми за опрашващите видове, архитекти и артисти по света създават нов тип дизайн – ориентиран не към хората, а към онези, без които хранителната верига не може да съществува

Когато пчелите са в беда, дизайнерите идват на помощ с архитектурата на бъдещето

Adobe е един от малкото големи работодатели, които продължават да използват термина в обявите си за работа.

„Дизайнерското мислене е критично важна концепция за начина, по който дизайнерите ни подхождат към проблемите – особено в контекста на ерата на изкуствения интелект,“ коментира говорител на Adobe пред Fast Company.

„Това е процес, ориентиран към потребителите, базиран на бърза адаптация и междуфункционално сътрудничество. Без значение от инструментите, дизайнът трябва да бъде смислен и въздействащ.“

Dropbox също поддържа философията, макар и с малко по-различен акцент. Главният директор по човешки ресурси Мелани Розенвасер обяснява:

„Дизайнерското мислене издига дизайна от естетическа практика до стратегическо решаване на проблеми. Но ние търсим и други подходи – Double Diamond, Jobs-to-be-Done, Service Design, Lean UX.“

SharkNinja, от своя страна, не използва термина в обявите си, но твърди, че този начин на мислене е в основата на цялостния ѝ процес:

„Всеки нов проект започва с реален проблем на потребителя и намиране на решение чрез съчетаване на дизайн и инженерство,“ казва говорителката Моли Делани.

Изкуственият интелект ще доведе до тектонични промени в сектора на архитектурата и ще оцелеят само тези, които се адаптират към тях

Технологии и дизайн: Архитектурата е мъртва, да живее архитектурата

Google също признава, че терминът вече не е особено актуален:

„Основната идея – че трябва да разберем нуждите на потребителите и да решаваме проблемите по хуманно-центриран начин – все още е водеща,“ казва Катрин Кураж, вицепрезидент по потребителското изживяване.

„Дизайнерският подход беше полезен термин, когато трябваше да обясняваме дизайна на по-широка публика, но вече не е нужно да го назоваваме.“

Mattel нарича концепцията „жаргон“, който разсейва от реалната същност на процеса:

„Не използваме термина в обявите си, но съчувствието, итерацията и разумният риск са в сърцето на процесите, към които се стремим,“ казва Крис Дауън, главен директор по дизайна.

Meta смята, че идеята е била полезна, но вече е остаряла:

„Прекомерният фокус върху процеса може да възпрепятства иновациите. Най-доброто от дизайнерското мислене вече е интегрирано в съвременния дизайн и не се нуждае от етикет,“ казва Джошуа То, вицепрезидент по продуктов дизайн.

Visa споделя сходна позиция:

„Вече няма нужда да търсим кандидати с обучение по дизайнерско мислене. Основите – хуманно-центрираност, системно мислене, продуктов фокус – са част от по-широк инструментариум,“ казва Роб Нилсън, глобален ръководител на дизайн във Visa.

Британският дизайнер Том Диксън го нарече „материал-мечта“ и пусна гама мебели от тъмен корк, която включва маси, табуретки и рафтове

Вместо в тапи – в мода и мебели. Новата стратегия за корка на Португалия

Какво следва?

Дори без конкретен термин, добрият дизайн ще продължи да съществува. Данните ясно показват, че корпоративният свят се отдалечава от дизайнерския подход като маркетингов етикет – не защото дизайнът е изгубил стойността си, а защото думите вече не са достатъчни.

Истинската трансформация не идва от метода, а от способността на дизайнерите да мислят стратегически, да работят интердисциплинарно и да създават не просто красиви, а устойчиви и смислени решения.