Всеки мирен договор между Русия и Украйна, който включва амнистия за военни престъпления, може да окуражи други авторитарни лидери да нападат съседните си държави, предупреждава единствената украинска носителка на Нобеловия мир Олександра Матвийчук, цитирана от The Guardian.

Тя е ръководител на Украинския център за граждански свободи, който сподели Нобеловата награда за мир през 2022 г. Има ключова роля в аргумента, че Русия е придобила „геноциден характер“, защото международната общност не я е възпирала достатъчно.

Матвийчук казва, че изтеклият 28-точков план между САЩ и Русия не отчита „човешкото измерение“ на войната и че подкрепя усилията на президента Володимир Зеленски да го пренапише в диалог с Белия дом.

„Имаме нужда от мир - но не от пауза, която ще даде шанс на Русия да се прегрупира“, казва пред The Guardian базираният в Киев правозащитник. Според нея трайното уреждане трябва да включва гаранции за сигурност, подобни на членството в НАТО.

Подобни коментари отразяват широко разпространените настроения в Украйна. Дори след почти четири години на изтощителни бойни действия и чести прекъсвания на електричеството вследствие на руски атаки, украинците почти не проявяват готовност да приемат териториални отстъпки. Малцина вярват, че войната може да приключи трайно без ефективна система за сигурност.

Матвийчук посочва, че точка 26 в първоначалното предложение между САЩ и Русия - в която се казва: „Всички страни, участващи в конфликта, получават пълна амнистия за действията си по време на войната и се съгласяват да не предявяват претенции или жалби в бъдеще“ - е особено проблематична.

„Това би разрушило международното право и Устава на ООН [който призовава държавите да се въздържат от нападения срещу съседите си], създавайки прецедент, който ще насърчи други авторитарни лидери да нахлуват в държава, да убиват хора, да заличават идентичността им - и да бъдат възнаградени с нови територии“, казва Матвийчук.

Тази точка е отпаднала от 19-точковото украинско-американско контрапредложение, но преговорите ще продължат и през следващата седмица, когато специалният пратеник на Доналд Тръмп, Стив Уиткоф, ще посети Москва за разговори с руското ръководство. Кремъл заяви, че няма да приема промени в първоначалния план, което увеличава опасенията, че САЩ може да се опитат да наложат руски условия на Украйна.

Отстъпването на Краматорск, Славянск и 30% от Донецка област, които Русия изисква в своя 28-точков план, не би осигурило стабилна основа за мир, предупреждава Матвийчук.

„Путин не започна тази война за земя“, казва тя. „Наивно е да мислим, че е пожертвал стотици хиляди руски войници за малки украински градове, които повечето руснаци не могат да намерят на картата.“ Според нея мирен план може да успее само ако направи невъзможно за Путин да постигне реалната си цел - подчиняването на Украйна.

Украйна, подчертава тя, „заслужава да бъде част от НАТО“, а опитът, натрупан от армията ѝ, би бил изключително ценен за алианса. Ако членството не е политически възможно, единствената приемлива алтернатива е „комплекс от мерки със същата сила като член 5 на НАТО“, които да възпрат Русия от нова агресия.

Матвийчук подчертава, че мирно споразумение трябва да гарантира правата на около 6 милиона украинци, живеещи в рускоокупираните територии - включително 1,5 милиона деца.

„Руската окупация означава изтезания, изнасилвания, филтрационни лагери и масови гробове - и въпреки това в 28-точковия план няма нито една дума за тези хора“, казва тя.

Изтеклите текстове на първоначалния документ между САЩ и Русия включват единствено мъгляво изречение, гласящо, че двете страни трябва да „премахнат всички дискриминационни мерки и да гарантират правата на украинските и руските медии и образование“.

Украинският Център за граждански свободи е помогнал за документирането на 92 178 вероятни военни престъпления, извършени от Русия в Украйна от 2014 г. насам - от анексията на Крим и окупацията на части от Донецк и Луганск.

Въпреки натиска на фронта - руските сили напредват на места на изток и юг - украинската армия не е разгромена, а обществото вярва, че Москва може да бъде принудена да преразгледа подхода си чрез тежки загуби, независимо от цената.

Инна Совсун, депутат от опозиционната либерална партия „Голос“, коментира, че отказ от останалата част от Донецка област без битка е „едно от най-неприемливите условия“ и Украйна трябва да отхвърли това в преговорите със САЩ.

„За да превземе Донецк военно, Русия би имала нужда от около година изключително интензивни боеве“, казва тя, „и ще понесе огромни загуби. Русия в момента няма капацитет да превземе тези територии - а да ги отстъпим просто ще отвори нова площадка за бъдещи атаки.“

Русия е близо до превземането на Покровск след 15-месечна битка, но според британски оценки руските сили търпят около 1000 жертви на ден по всички фронтове.

Халина Янченко, независим депутат и бивш член на партията „Слуга на народа“, казва:

„Украинците искат мир повече от всеки друг. Но след 11 години война знаем точно как изглежда мирът по руските условия.“

Тя подчерта, че президентът, политиците и цялата държава нямат избор, освен да работят с Вашингтон:

„Всички заедно обясняваме позицията си, противопоставяме се на руското лобиране и дезинформация, и правим всичко възможно САЩ да не приемат руските искания. Защото това би унищожило години дипломатически усилия.“