Технологии и дизайн: Архитектурата е мъртва, да живее архитектурата
Изкуственият интелект ще доведе до тектонични промени в сектора на архитектурата и ще оцелеят само тези, които се адаптират към тях
В живота има две абсолютно задължителни неща - смъртта и данъците, освен ако не сте много богати или политически обвързани. Съществуват обаче и много други, макар и от по-нисък порядък. Едно от тях е, че почти всеки има история за себе си или за някой свой близък, който е искал да стане архитект в даден момент от живота си.
В колективните ни обществени мозъци си представяме тези издигнати личности като изключително креативни мислители и математици, които непрекъснато въвеждат иновации. Велики майстори от древността като Имхотеп, Витрувий, Брунелески или други неизвестни техни колеги от Древен Рим, Персия, Мезоамерика или Китай са ярки примери за гении.
„Но реалност на нашата професия не би могла да бъде по-далеч от тази историческа представа, дори и в най-романтизираната ѝ версия“, казва пред Fast Company Уилям Додж, основател и ръководител на дизайна в p-u-b-l-i-c и съосновател и художник в A Gang of Three.
Смъртта на архитектурата, каквато я познаваме
По думите му с възхода на технологиите ни очакват радикални промени, в резултат на които архитектурната/дизайнерската индустрия, каквато я познаваме (и каквато я познават поколения наред), скоро ще престане да съществува. Това не е непременно нещо лошо. Напротив, има реален шанс да се превърне в невероятна възможност.
„Това не означава, че днешните архитекти не са изключително креативни или че нямат желание за иновации. Просто браншът (особено в САЩ) силно и умишлено е ограничил тази креативност по различни причини: последователността, рентабилността и отговорността“, обяснява той.
Подобно на всяка друга технология, възходът на AI носи както много потенциални ползи, така и предизвикателства. Всичко е в нюансите на начина, по който професионалистите го използват и се адаптират (или не). Тези, които успеят да го направят, ще процъфтяват, а тези, останали в миналото, ще катастрофират (или ще си търсят други професии).
„Ролите ни на човешки „производители“ на документи бързо ще се превърнат в нещо, което много повече прилича на творческо ръководство, тъй като много чертежи стават автоматизирани. Макар че някои със сигурност ще трябва да продължат да участват активно, за да проверяват чертежите и да дават цялостна насока на концепцията, много други длъжности просто вече няма да са необходими, тъй като работата, за която в миналото са били необходими дни/седмици, ще се извършва за броени минути“, казва още Уилям Додж.
Това драстично ще намали режийните разходи на компаниите и скоро ще доведе до намаляване на цените. След като това се случи, големите играчи, които в миналото са използвали своя мащаб и ресурси, ще загубят конкурентното си предимство, което ще доведе до бързото нарастване на микростудията. Те ще поемат предизвикателства и ще бъдат конкурентоспособни по проекти, които преди това са били смятани за невъзможни за всички, освен за най-големите. Това ще доведе до преобръщане на типичния бизнес модел, което ще накара индустрията да преоцени стойността си и да се съсредоточи върху по-креативната страна на професията.
Както при всяка радикална и бързо развиваща се промяна, това е едновременно много вълнуващо и ужасяващо.
Бъдещето на архитектурата
Това може да бъде и ще бъде златна ера на изследвания и възможности, ако се подходи правилно.
„По много причини архитектурният бизнес е дълбок дизонанс от десетилетия. Често той процъфтява благодарение на „културата на шуробаджанащината“, която се изразява в свръхработа за номинална печалба - в много случаи просто за да се увековечи грандиозният мит за единствения гениален архитект“, смята Уилям Додж. „Като индустрия ние вършим ужасна работа в образоването на обществеността, нашите клиенти, а донякъде и на самите нас, относно това какво всъщност правят архитектите. Ако не можем да определим това и да покажем нашата стойност, как можем да очакваме нещата да се променят“.
Според него е дошло време „да изгорим всичко и да започнем от нулата“.
„Независимо дали ни харесва, или не, предстои ни тектонична промяна. Обстоятелствата ще наложат еволюцията ни и ще изпитат креативността ни по начин, който никога преди не сме си представяли - ще отключат нови практики, потенциал и възможности. Нека просто всички се уверим, че следващия път ще го направим по-добре“, призовава основателят и ръководител на дизайна в p-u-b-l-i-c.
„Културата на нашата професия е хваната в капана на обречеността и от нас зависи да променим това“, казва Евелин Лий, президент на Американския институт на архитектите. „Не искам да бъда архитект. Искам просто да правя наистина невероятна архитектура, а в това има голяма разлика“.