Размерът на лошите бързи кредити отчита ръст за първи път от близо 2 години насам.

През второто тримесечие на тази година сумата по необслужваните бързи заеми* нараства със 7.1 млн. лева, или 1.8% спрямо предходното тримесечие, сочат изчисления на Profit.bg на база данните на Българската народна банка.

Така към края на шестия месец на 2017 г. необслужваните бързи заеми достигат ниво от 395.7 млн. лева.

Последно повишение при необслужваните кредити бе отчетено през третото тримесечие на 2015 г., когато сумата нарасна с 10.9 млн. лева, или 2.34% спрямо предходното тримесечие, до ниво от 477.9 млн. лева.

На годишна база обаче размерът на лошите бързи заеми намалява с 38.02 млн. лева, или 8.7%. За сравнение, към края на първото полугодие на миналата година лошите бързи кредити бяха на ниво от 433.7 млн. лева.

Общите вземания по бързите заеми у нас нарастват с 62 млн. лева, или 2.4% през второто тримесечие на тази година спрямо предходния тримесечен период, до общо 2.654 млрд. лева. На годишна база увеличението достига 11.4%, или ръст от 272.1 млн. лева.

Вземанията по бързи кредити, теглени от фирми, отчитат спад - както на тримесечна, така и на годишна база.

Заемите на фирмите достигат сумата от 457.6 млн. лева, което е с 1.4% по-малко спрямо същия период на миналата 2016 г. Спрямо първото тримесечие вземанията по тези заеми намаляват с 1%, или с 4.8 млн. лева.

Спадът по фирмените заеми се компенсира от увеличение на вземанията по кредити на физически лица, които така или иначе са основният потребител на услугата за бърз достъп до заем.

Сумата на кредитите, теглени от физически лица, скача с 15%, или 276.1 млн. лева на годишна база, до 2.106 млрд. лева към края на юни тази година. На тримесечна база увеличението е в размер на 3,13%.

Потребителските бързи заеми нарастват с 19.2% на годишна база, до 1.925 млрд. лева. Спрямо първото тримесечие на тази година заемите за потребление отчитат ръст от 4.1%.

За сметка на това бързите кредити за покупка на жилище записват намаление - както на годишна, така и на тримесечна база.

Към края на второто тримесечие на настоящата година жилищните заеми намаляват с цели 35.8% на годишна база, до 85.1 млн. лева. Голяма част от спада на годишна база идва от свиване в размер на 16.88% спрямо първото тримесечие на тази година.

Най-масовият бърз кредит у нас е този за срок на изплащане, надхвърлящ 5 години. Вземания за 996.9 млн. лева попадат в този диапазон на погасяване, което е и 37.5% от общата сума на бързите заеми.

Противно на прозвището „бързи кредити”, заемите, договорени със срок за погасяване до 1 година, заемат най-нисък дял от всички вземания – 19.3%, или 513.6 млн. лева. Вземания за 748.5 млн. лева пък са по кредити, договорени за връщане в срок от 1 до 5 години.

Нерезиденти, или с други думи – чужденци, са теглили бързи заеми у нас за обща сума от 28.1 млн. лева, а финансови посредници, пенсионни фондове и застрахователни дружества трябва да погасяват бързи кредити за общо 58.8 млн. лева, сочат данните на БНБ.

На българския пазар оперират 154 небанкови дружества, специализирани в кредитиране.

* Кредити, при които са налице обективни доказателства за обезценка на финансов актив съгласно параграфи 58 и 59 от Международен счетоводен стандарт 39 Финансови инструменти: Признаване и оценяване