Петте ключови наредби от трудовата реформа на Макрон
Френският президент Еманюел Макрон сложи край на очакването вчера. Петте наредби, реформиращи Кодекса на труда, бяха представени от премиера Едуар Филип и министъра на труда Мюриел Пенико.
„Никой не може да каже, че настоящото ни трудово законодателство улеснява наемането на служители, защитава ефективно и помага за трайното развитие на компаниите“, заяви Филип.
Тръгвайки от този принцип, френското правителство предложи реформа, състояща се от 36 конкретни мерки, която е смятана за „амбициозна, балансирана и справедлива“, допълни премиерът.
За постигането на съгласие между правителството и социалните партньори бяха необходими няколко седмици преговори. „300 часа заседания“, припомни министърът на труда Мюриел Пенико.
Но веднага след публикуването на наредбите синдикатите изразиха безпокойството си. Въпреки „лоялното и искрено съгласие“, тази реформа предизвиква „дълбоко разочарование относно възможността, която ни беше дадена да модернизираме социалния диалог в нашата страна“, заяви Лоран Берже, генерален секретар на CFDT.
Френският вестник Les Echos публикува ключовите наредби, обявени във вторник.
Преговори в рамките на малките предприятия
Да дадем „приоритет на малките предприятия“. Едуар Филип и Мюриел Пенико държат много на тази точка. „90% от компаниите са с по-малко от 50 служители. И парадоксално, те са вечно забравени от трудовото законодателство“, заяви премиерът.
Те вече ще имат по-лесни възможности за водене на преговори. При компаниите между 11 и 20 служители, ако няма избран говорител, ръководителите на компаниите ще могат да обсъждат и да водят преговори с всички служители по всички въпроси (възнаграждения, работно време, организация на работата).
При компаниите под 50 служители ще бъде възможно да се водят преговори с излъчен говорител на екипа и не е задължително той да е упълномощен от синдикална организация.
Договаряни премии в компаниите
Наредбите предоставят на компаниите възможността да водят преговори за равнището на премиите, които досега бяха прерогатив на браншовите организации.
„Както служителите, така и работодателят ще могат да решават да преговарят за премия за гледане на дете вместо за трудов стаж“, каза министърът на труда.
Таван на обезщетенията
Централна и чувствителна тема на реформата е таванът на обезщетенията, предоставяни от съдилищата, които разрешават трудови спорове. До този момент предоставени на добрата воля на съдилищата, обезщетенията в случай на неправомерно съкращение вече няма да могат да надхвърлят заплащането за 20 месеца за служителите с 30 години трудов стаж.
Важно е да се отбележи, че срокът за сезиране на трудовите съдилища след уволнение ще бъде ограничен на една година за всички видове съкращения.
Увеличаване на обезщетението при уволнение
Представени от министъра на труда като противовес на тавана на обезщетенията, отпускани от трудовите съдилища, законните обезщетения при уволнение вече ще възлизат на ¼ от месечната заплата на година стаж вместо 1/5, както беше досега.
Мярката беше част от исканията на синдикатите. Те дори поискаха преминаване към половин месечна заплата за година стаж, но не успяха да получат подобно увеличение.