Когато Агниешка Янковиак пристига на работното си място в завода в Североизточна Англия в деня, след като Великобритания гласува за напускане на ЕС, неин колега й казва да се връща в Полша.

Супервайзърите знаят, че тя е подложена на тормоз, но не правят нищо. Така че когато била подложена на словесни обиди, защото говорела полски на работа три месеца по-късно, Агниешка събрала нещата от шкафчето си и си тръгнала.

39-годишната Янковиак сега прави тръби в завода Ebac Ltd., където се произвеждат перални машини, изсушители за въздуха и диспенсъри за вода близо до Нютън Айклиф. Доброжелателната среда, ипотеката и желанието 6-годишната й дъщеря да учи в училище в Англия означават, че тя няма планове да си тръгва скоро.

Всички в Ebac – от пламенния 73-годишен основател на компанията до 25-годишния технически директор, подкрепят брекзит.

„След брекзит се чувствах наистина ужасно. Сега положението се успокои. Чувствам се наистина добре, хората тук са дружелюбни“, споделя Янковиак, преди да сложи белите си ръкавици, лабораторна престилка и тънка мрежа за коса и да се върне в стаята, където се произвеждат тръбите при стерилни условия.

Ако референдумът през юни 2016 г. за отделяне от ЕС имаше мишена, то това бяха работниците от Източна Европа, като Янковиак и колежката й сънародничка Александра Лудера (33 г.).

Мнението на поддръжниците на брекзит, че имигрантите, включително над 900 000 поляци, вземат работните места на британците, пренатоварват училищата и болниците, беше често повтарян рефрен в тази част на Североизточна Англия, която гласува масово за напускане на ЕС.

Решителността на двете полякини да останат показва, че много имигранти, работещи във Великобритания, ще понесат несигурността, неудобството и ксенофобията, за да подобрят живота си.

Тя показва също, че средният бизнес трябва да задържи обучените и лоялни чуждестранни служители, защото не могат да накарат местните хора да вършат цялата работа.

Ebac, една от четирите компании, които Bloomberg следи в процеса по брекзит, се надява да утрои продажбите си в идните пет години, а това означава, че ще се нуждае от повече служители. От 250-те души, работещи в Ebac, само седем са от Източна Европа.

Създателят на компанията Джон Елиът ги третира като всички останали, макар да добавя, че напускането им няма да се отрази на бизнеса.

Елиът казва, че трябвало да успокоява други разтревожени източноевропейски служители в завода на сутринта след обявяването на резултата от референдума. Той обяснил на Янковиак, че тя е ценна част от екипа и че референдумът е за по-голямата картина, а не за нея конкретно.

“Имигранти като тези са ок. Имигрантите, които не се вписват в културата, са проблемът. Тези в Ebac като цяло искат да станат британци. Това е добре, аз не мисля за тях като за източноевропейци. Те са просто хора“, казва Елиът.

Той смята, че брекзит и Ebac имат важно значение за възстановяването на славата на Великобритания в промишленото производство и връщането към икономика, съсредоточена върху създаването на стойност.

Една от причините, поради които, според него, ЕС не функционира, е небалансираният трудов пазар между страните членки, който тласка хора от по-бедни държави към Великобритания, където те с удоволствие работят за по-малко пари от местните.

„Не можете да имате свободен приток от хора между икономики, които не са равни“, казва Елиът, който напуснал гимназията, станал електроинженер и основал Ebac през 1972 г. Днес той продължава да е ръководител на компанията, въпреки че ръководен екип, включващ дъщеря му и съпруга й, поемат все повече отговорности.

25-годишният Том Кавърейбъл, който започнал работа в компанията като тийнейджър и се е издигнал до технически директор, смята, че брекзит ще помогне на Великобритания да стане по-самодостатъчна и да съживи производствената си индустрия.

„Това ще подобри нещата. Ако не внасяме толкова много, ще можем да купуваме британски продукти и това ще помогне на нашата икономика“, отбелязва Кавърейбъл.

Макар че премиерът Тереза Мей предложи да защити правата на гражданите на страни членки на ЕС, които живеят във Великобритания от пет години, Guardian съобщи миналия месец, че проект от 82 страници предвижда ограничаване на работниците от страни членки на ЕС веднага след напускането на Великобритания след 18 месеца.

Правителството отказа коментар, като съобщи, че ще публикува първоначално предложение за нова система за имиграция по-късно.

Планът вероятно ще намери привърженици в кръчмата Cobblers Halls по-надолу по пътя от завода Ebac. Седнали на по чаша бира, четирима хамали и един продавач на стари коли казват, че имигрантите вземат работата на британците.

“Виждам, че те идват тук и вършат работа, от която ние се нуждаем“, споделя 54-годишният Филип Парсли за източноевропейците и добавя: „Щях да направя същото, ако бях в тяхната позиция“. Един от петимата мъже казва, че се оженил за полякиня и допълва, че сега двамата са разведени.

Това е аргумент, който Лудера, другата полякиня, работеща в Ebac, не приема. Тя казва, че местни хора идват на работа в компанията и я напускат след няколко дни.

„Това е тежък ръчен труд“, отбелязва Лудера, която работи на етажа на завода, ръководещ екипа за износ на резервни части. „Не работя за по-малко пари. Работните места бяха тук. Моята работа беше тук и никой не я взе“, допълва тя.

Единствените местни хора, които остават в Ebac само за няколко дни, опитват да покажат на държавата, че си търсят активно работа, така че да могат да останат на „глупавата“ система за социални помощи, казва Елиът.

Лудера споделя, че не била доволна от гласуването за брекзит, но смята да си търси къща с приятеля си догодина. „Хората нямат всички факти. Ще остана тук при всички случаи, освен ако не ме изхвърлят, а не смятам, че това ще се случи. Нямаше да си купувам къща, ако имах планове да напускам“, допълва тя.

Брекзит ще струва на Лондон 52 млрд. евроНовината идва на фона на започващия четвърти кръг от преговори между представителите на ЕС и Великобритания по въпросите на брекзит в Брюксел

Янковиак се преместила в Англия със съпруга си през декември 2005 г., два месеца след сватбата им. След пет години в университета той изкарвал около 300 паунда (390 долара) на месец като учител по история в Полша, което е „смешна сума“, по думите на Агниешка.

Макар че получава минималната заплата в Ebac, Янковиак печели по 242 паунда на седмица, достатъчни да си позволи две-три пътувания до родината всяка година.

Съпругът на Агниешка е по-неспокоен от нея и иска семейството да се сдобие с британски паспорти. Дъщеря им Юлия вече има такъв, а Янковиак се притеснява от предишния си работодател и отказва да бъде снимана.

Ebac й е помогнала да промени перспективите пред себе си, след като постъпила на работа преди една година. „Моят супервайзър ме уважава, защото съм добър служител, а не заради страната, от която съм. Чувствам се добре дошла“, споделя Янковиак.