Може да не предполагате, но Мозамбик е една от най-бързо развиващите се туристически дестинации в света.

Дивата красота и недокосната природа на страната привличат посетители още от дните преди обявяването на независимостта й.

Когато Мозамбик все още е под португалско управление, средиземноморският климат на крайбрежните му градове привлича много заможни туристи от Родезия (днешна Зимбабве), Южна Африка, Португалия и нейните колонии.

Град Бейра на Индийския океан, въпреки че е важен пристанищен град в региона и в момента е третият по големина в Мозамбик, никога не е основна дестинация.

Посетителите предпочитат архипелага Базаруто, намиращ се наблизо, с неговите красиви плажове и коралови рифове.

Но португалските предприемачи вярват, че ако успеят да отворят великолепен хотел в Бейра, с изглед към Индийския океан и устието на река Буз, лесно ще превърнат града в привлекателно за туристите място.

През 1953 г. португалската Companhia de Moçambique открива луксозен хотел на име Grande Hotel Beira в Бейра. Това е най-големият и най-изискан хотел на целия африкански континент с първия олимпийски басейн в страната, кино и бална зала.

Арт деко сградата е облечена в красиви детайли, големи стъклени панели и огромно стълбище.

Но вълната от гости, на която местните се надяват, никога не пристига, а разходите за поддръжка се оказват твърде високи.

По-малко от десетилетие по-късно хотелът е затворен. През осемте си години на експлоатация той никога не реализира печалба.

От 1963 г. - годината на затваряне, до 1975 г., когато Мозамбик придобива независимост, хотелът остава неизползван. Скоро след това страната е хвърлена в ужаса на гражданската война, а Grande Hotel Beira става военна база.

Скоро градът привлича хиляди бежанци, търсещи безопасност и достъп до международна помощ, влизаща през морското пристанище. Много от тях се настаняват в изоставения хотел.

Публикация, споделена от Andrew Morollo (@wanderlustnomadmorollo) на

Гражданската война приключва преди повече от двадесет и пет години, но много от бежанците все още не са се оттеглили. Хотелът е оголен до бетон.

Мебелите са продадени отдавна. Дори кабелите и тръбите от стените са извадени и предадени за скрап. Вратите са откъснати от пантите, дървеният паркет е разкъсан, а дори и асансьорите са изтръгнати.

Олимпийският басейн сега се използва за къпане, а барът му служи за писоар, посочва Amusing Planet.

Публикация, споделена от Aaron Tarver (@tarvr) на

Повече от три хиляди души живеят в сградата днес. Местните хора ги наричат ​​Watha muno, което означава "не от тук".

Повечето от тях са безработни, други работят като камериерки и шофьори на камиони в града. Някои от по-предприемчивите са създали магазини в хотела, продаващи бисквити и банани, както и презервативи и незаконни алкохолни напитки.

Преди време се прави и някакъв опит за ред и самоуправление сред жителите на хотела, които избират хора, които да се грижат за неща като сигурност и достъп до вода. Но през последните няколко години престъпността е във възход, а районът е пълен с боклук и болести.