Изборите в Чехия тази седмица, след парламентарните избори в Австрия седмица по-рано, показаха, че походът на популистите в Европа далеч не е свършил.

Категоричният победител в Прага беше партия на пет години, ръководена от бизнесмена милиардер Андрей Бабиш. Подкрепата - както за традиционните лявоцентристки, така и за десноцентристките партии, рухна. Крайнодясна партия получи 11% на изборите.

Победата на заможния бизнесмен в страна от бившия съветски блок поражда и неизбежно безпокойство за потенциалното „завземане на държавата“. В бившия комунистически свят има много примери за богати лидери, управляващи страни в собствен интерес и в интерес на приближените си, отслабващи демократичните ограничения, за да затруднят отстраняването си от власт, пише Financial Times.

Големият въпрос е дали сега Чехия ще се присъедини към Унгария и Полша и ще сформира голям нелиберален блок в Централна Европа. Бабиш споделя антиимигрантската позиция и омразата към политиката на ЕС по отношение на бежанците на унгарския премиер Виктор Орбан и на Ярослав Качински, лидер на управляващата партия в Полша.

Но той не споделя социално-консервативните им възгледи, нито национализма им. Впрочем, като словак, той едва ли е чешки националист.

По-близък паралел може да се направи със Силвио Берлускони в Италия и с американския президент Доналд Тръмп. Бабиш не само споделя тяхната комбинация от богатство и политическа власт, но подобно на Тръмп обеща на разочарованите от традиционната политика избиратели, че ще управлява страната повече като корпорация.

Повтаряйки обещанието на американския президент „да отводни блатото“, Бабиш се зарече да се бори с корупцията и сенчестите интереси.

Както Тръмп установи обаче, техниките за управление на бизнеса не са непременно приложими в управлението на толкова голяма и сложна структура като държавата.

Има и опасност, определяйки жизненоважния контрол като бреме за ефективността на управлението, Бабиш да започне да подкопава демокрацията. Той вече разкри намерението си да премахне горната камара на чешкия парламент.

Магнатът е категоричен, че не е Орбан. Макар да се противопоставяше на членството на Чехия в еврозоната по време на предизборната си кампания, той заяви, че не е противник на ЕС.

Бабиш ще бъде изправен и пред по-силни ограничения у дома, отколкото неговите нелиберални съседи във Варшава и Будапеща. Полската партия „Право и справедливост“ си осигури мнозинство, а партия ФИДЕС в Унгария има супермнозинство в по-голямата част от последните седем години, в съюз само с няколко депутати от други партии.

Партия АНО на Бабиш, която спечели само 30% от гласовете, вероятно ще се нуждае от двама коалиционни партньори, за да постигне парламентарно мнозинство. Изборът му е ограничен. Някои партии отказват да работят с него, отчасти заради повдигнатите му обвинения във връзка с разследване на проект, субсидиран от ЕС. Бабиш отрича да е извършил нередности.

Предвид особената уязвимост на младите демокрации към манипулация обаче, партньорите в ЕС на Чехия ще трябва да са нащрек за признаци за връщане към миналото, както с Унгария и Полша. След преобръщането в други страни, оттеглянето от демокрацията в страната на Пражката пролет от 1968 г. и Нежната революция през 1989 г. би било нова трагедия.

Но макар западните държави да са прави в осъждането си на нелибералните стъпки на Варшава и Будапеща, те трябва да помнят, че изборът на тези правителства отразява безпокойството от статуквото в ЕС сред голяма част от населението.

Те трябва да внимават да не продължат интеграцията, налагана от Париж, Берлин и Брюксел, без справянето с основните причини за това недоволство. Ако го направят, това може не само да задълбочи разделението изток-запад, но и да отслаби ЕС като цяло.