След години на песимизъм и мрачни прогнози за застаряването на населението и икономическите ефекти от него, най-накрая е време и за малко добри новини.

Докато в предходните две десетилетия броят на хората, които се пенсионират, беше по-голям от този на младежите, които тепърва стъпват на трудовия пазар, през следващите 20 години тази тенденция, поне в САЩ, е на път да се обърне, пише колумнистът на Marketwatch Марк Хълбърт.

Според него демографската картина, която досега беше по-скоро спирачка за икономиката, ще се превърне в силен попътен вятър, включително и за капиталовите пазари отвъд Океана.

За всичко това е "виновно" поколението на т. нар. милениуми - хората, родени през 80-те и 90-те години на миналия век.

Със сигурност броят им не е толкова впечатляващ, колкото този на следвоенната генерация на "бейби бумърите", но все пак е достатъчен, за да се превърне в мощен икономически фактор.

Разбира се, не всички американци разполагат с блестящи перспективи за своето пенсиониране, тъй като много от тях не са инвестирали достатъчно по време на трудовия си стаж. За тези хора евентуалното повишение на индексите няма да бъде от кой знае каква полза, отбелязва Хълбърт.

По думите му обаче, обръщането на демографския тренд е много добра новина за тези, които имат по-сериозни инвестиционни портфейли.

Причината се крие в един индикатор, който се оказва силно свързан с представянето на капиталовите пазари. Става въпрос за съотношението между хората на средна възраст и младежите, известно още и като коефициента MY (в директен превод от английски - middle-aged/young ratio).

Според редица академични проучвания, капиталовите пазари са се представяли по-силно, когато MY коефициентът е нараствал, отколкото когато е бил в период на спад.

Източник: Marketwatch

Това, което е видно от графиката, е, че през 2016 г. съотношението MY достига своето дъно и през следващите двадесетина години ще расте. Много е любопитно и сравнението между него и коригираното с инфлацията представяне на широкия борсов индекс S&P 500 за периода от 1900 г насам.

Според анализа на Алехандра Гриндал от Ned Davis Research, дъната и пиковете на MY коефициента са се оказали надеждни сигнали за идентифициране на въдходящите и низходящите борсови трендове. Едни от най-впечатляващите примери са дъното на фондовия пазар от 1981 г. и върховете от 2000 г., което ясно се вижда и на графиката.

За да постигне още по-голяма емпирична точност, Гриндал измерва и коефицентът на корелация между съотношението MY и коригираното с инфлацията представяне на Dow Jones Industrial Average. Оказва се, че той е 0.71, което е доста впечатляваща величина.

Ако този показател беше със стойност 1, това щеше да означава пълна корелация, докато нулевото равнище би означавало, че между двете графики няма абсолютно никаква връзка. Тоест, в настоящия случай, резулатите показват, че в 71% от изследвания период движението на пазара следва това на индикатора MY.

Естествено, този коефициент не е безгрешен пазарен оракул и периодът след 2000 г. го доказва. Защото ако борсовите индекси следваха плътно съотношението между хората на средна възраст и младежите в САЩ, щяха да са на доста по-ниски нива, отколкото са в момента, отбелязва Хълбърт.

Алехандра Гриндал обаче има друго обяснение за случващото се. По думите й, ако Федералният резерв не беше прибегнал до мащабното "наливане" на ликвидност в икономиката и не беше свалил лихвите до отрицателни равнища, индексите по всяка вероятност действително щяха да са на много по-ниски нива от настоящите.

Тя отбелязва, че в годините след 2000, така или иначе, Улострийт стана свидетел на два от най-тежките "мечи" пазара в историята си.

Още повече, че дори и с мощната подкрепа на Фед, представянето на капиталовите пазари пак беше далеч от своите средни исторически нива. Коригираната с инфлацията годишна доходност на S&P 500 от началото на 2000 г. (когато бе регистриран върхът на MY коефицента) до неговото дъно през 2016 г. възлиза на едва 0.1%.

При технологичния бенчмарк Nasdaq положението е още по-лошо - там доходността за същия период, коригирана с инфлацията, е отрицателна в размер на -0.7%. За сравнение, усреднената годишна доходност на американските акции за последните 200 години е между 6 и 7 на сто.

В своя анализ Марк Хълбърт прави още едно важно уточнение. Дори индикациите на MY съотношението този път да се окажат верни, те са валидни единствено в дългосрочен план. Тоест, евентуалното му повишение би означавало, че пазарът ще е на по-високи нива след 10-15 години, отколкото е в момента.

Той няма силата да прогнозира краткосрочните флуктуации. С други думи, не е изключено пътят на индексите до 2030 г. да бъде осеян с няколко цикъла на повишения и спадове.

Факт е обаче, че демографията е един от малкото инструменти, които дават възможност за дълргосрочни прогнози. И за първи път от много време насам "биковете" на Уолстрийт имат повече поводи за радост, отколкото за тревога.