Учените в Израел направиха сензационно откритие. В срутена пещера те намериха вкаменена човешка челюст, за която смятат, че е на възраст между 177 000 и 194 000 години.

Ако това бъде потвърдено, находката може да пренапише историята на ранната миграция на човешкия вид. Тя би била свидетелство, че Homo sapiens се е осмелил да напусне пределите на Африка около 50 000 години по-рано от периода, който се смяташе досега, съобщава New York Times.

Предишни открития в Израел убедиха част от антрополозите, че съвременните хора са започнали да напускат Черния континент между 90 000 и 120 000 години. Но новооткритата челюст променя това.

"Това ще бъде най-ранният съвременник, който някога е откриван извън Африка", казва Джон Хоукс, палеоантрополог от университета в Уисконсин, Медисън, който не е участвал в проучването.

Горната челюст - която включва седем незасегнати зъби и един счупен резец, е описана в списание Science - тя осигурява фосилни доказателства, които подкрепят генетичните изследвания, които предполагат, че съвременните хора са се преместили от Африка много по-рано, отколкото е смятано досега.

Фосилът е открит през 2002 г. от екип, ръководен от професор Израел Хершковиц, палеоантрополог в Университета в Тел Авив, по време на разкопки в пещерата Мислия, разположена на западните склонове на планината Кармил.

Челюстната кост е намерена от първокурсник, който е на първата си археологическа експедиция с групата.

Екипът установил, че древните хора са живели в пещерата, която е скално убежище с таван, издълбан във варовиковата скала, в периода от 250 000 до 160 000 години - по време на епохата, известна като Ранния среден палеолит.

Смята се, че те са я използвали като основен лагер, от където са се отправяли на лов за елени, газели и други животни. Хранели са се и с костенурки, зайци и яйца от щрауси.

"Това, което ме изненада, беше колко добре това ново откритие се вписа в новата картина, която се появява в еволюцията на Homo sapiens", казва Джулия Галуей-Снаам, изследовател-асистент в Природонаучния музей в Лондон.

Д-р Хоукс и други изследователи обаче препоръчват предпазливост при интерпретирането на откритието. Въпреки че този древен човек може да е споделял някои анатомични характеристики с днешните хора, "съвременният човек" вероятно ще изглежда много по-различен от всеки, който обитава днешния свят.

"Ранните съвременни хора в много отношения не са били толкова модерни", заявява Жан-Жак Хъблин, директор на отдела за човешката еволюция в Института за еволюционна антропология Макс Планк в Германия.

Учените предполагат и че е възможно челюстната кост да принадлежи на неизвестна досега популация на Homo sapiens, която напуска Африка, но след това загива.

Това обяснение ще трябва да бъде тествано с ДНК проби, които трудно могат да бъдат събрани от вкаменелости, открити в безводния Левант (приблизителен исторически географски термин, отнасящ се до голяма територия в източното Средиземноморие, бел. ред.).