Валутите на Русия, Хонконг и Казахстан регистрираха понижения през последната седмица, а това предизвика тревоги у инвеститорите, че геополитическите фактори, предизвикващи висока волатилност на американските борси, вече започват да се пренасят и на други места по света, пише The Wall Street Journal.

Хонконгският долар удари долната граница на фиксирания рейндж спрямо щатския долар, определен преди повече от 30 години. Това принуди централната банка да предприеме интервенция и да стабилизира валутата.

Руската рубла пострада заради новата порция санкции, наложени от САЩ, както и заради ракетните удари в Сирия, нанесени от Съединените щати, Великобритания и Франция. Същите фактори повлияха и на казахстанското тенге, което се понижи до най-ниските си нива от началото на годината.

Сривът на валутите на развиващите се пазари дойде на фона на иначе спокойната седмица за световните финансови пазари. За същия период водещият американски индекс Dow Jones Industrial Average добави 2% към стойността си, а американският долар остана почти без промяна спрямо водещите световни валути.

С увеличаването на геополитическата несугирност инвеститорите обикновено изтеглят средства от развиващите се пазари и ги насочват към активи, които смятат за по-сигурни. Японската йена, например, е сред традиционните "активи-убежища".

Индексът на JP Morgan Chase, който следи очакваната волатилност на валутите на развиващите се пазари, се повиши до най-високите си нива от февруари насам. За разлика от него, индикаторът на волатилността на водещите парични единици, като долара и еврото, продължава да пада, което означава, че периферните валути в момента са много по-чувствителни, поне според пазарите настроения.

Другото голямо притеснение на трейдърите е, че назряващият търговски конфликт между САЩ и Китай може да се пренесе на арената на валутните пазари.

До този момент юанът се оказа "резистентен" на размяната на реплики между управляващите в Пекин и Вашингтон, но според анализатори, цитирани от WSJ, евентуалната ескалация на напрежението може да доведе до понижение в курса на китайските пари, което да повлече след себе си и други азиатски валути.

По-рано този месец двете държави си отправиха взаимни заплахи за налагане на по-високи търговски мита в размер на милиарди долари.

Освен това Китай може да използва девалвацията на юана като ефективно противодействие на търговските бариери, наложени от Съединените щати.

Според Брад Сетцър от американския Съвет по международни отношения Пекин може да прибегне до обезценка на валутата си с до 10% спрямо долара. Това със сигурност би се отразило негативно на паричните единици на държави, като Сингапур, Тайланд и Южна Корея, които са свързани тясно с китайската икономика.

Има обаче и експерти, които са на мнение, че валутната девалвация може да се окаже нож с две остриета за Китай. Проф. Есуар Прасад от Cornell University припомня събитията от 2015 г., когато обезценката на юана предизвика вълна от разпродажби на активи на развиващите се пазари и мащабен отлив на инвестиции от Китай.

Тогава правителството в Пекин похарчи над 1 милиард долара от валутните си резерви, за да овладее ситуацията.

По думите му девалвацията е инструмент, който може да нанесе много по-сериозни вреди на самия Китай, отколкото на Съединените щати. Тя на практика ще обезмисли всички усилия, които Поднебенсата империя полага в опитите си да отвори финансовата си система, казва още проф. Прасад, цитиран от The Wall Street Journal.

Поевтиняването на валутите на развиващите се пазари от последната седмица идва след няколкомесечна тенденция на повишение. От началото на тази година индексът на MSCI, който следи представянето на паричните единици на развиващите се пазари, се повишава с 2%, а този на борсовите индекси от развиващите се региони отчита ръст от 1%.

За сравнение, през същия период американският S&P 500 и европейският Stoxx 600 се понижиха респективно с 0.7 и 2.6 на сто. До този момент геополитическите тревоги не се отразяваха на развиващите се пазари, но това статукво очевидно започва да се променя, отбелязват експертите.

Другите "застрашени" от евентуални пазарни турбуленции са държавите, чиито валутни курсове са фиксирани към щатския долар, например Саудитска Арабия и Катар.

Обикновено техните валути се търгуват в много тесен коридор и поддържането на курса става по-трудно, когато пазарната волатилност е висока. Рисковете се увеличават и заради потенциалния отлив на чуждестранни капитали от тези държави, на фона на геополитическите неясноти.

В миналото много държави предпочетоха да фиксират курсовете на своите валути към долара, именно за да избегнат проблемите с високата волатилност.

След поскъпването на американската валута в периода от 2011 до 2016 г. и сривът в цените на суровините обаче, много от тях бяха принудени да се откажат от тази практика, тъй като поддържането на фисксираните курсове се превърна в твърде скъпо удоволствие. Примери за това са Нигерия, Египет и Казахстан.

Дали към тях ще се присъединят и други държави и докъде може да стигне сривът на валутите на развиващите се пазари?

Всичко зависи от това до каква степен ще се сбъднат геополитическите страхове на инвеститорите и как правителствата и централните банки ще реагират в очертаващата се среда на все по-висока волатилност.