Според някои съвременни експерти, бъдещето на икономическата карта не е на държавите, а на мегаполисите. Попитан дали това е така, Георги Ангелов, старши икономист в "Отворено общество", заяви, че подобни примери има.

Старшият икономист на Отворено общество участва в панел Двигатели на растежа на Шумът на парите 2018.

В Южна Корея, например, половината население живее в един град. В съседна Гърция обаче нещата не се развиват толкова добре поради това, че са необходими условия за предприемачество, каза експертът по време на деветото издание на едно от най-големите икономически събития у нас.

Затова той подкрепя идеята за индустриалните зони.

Трудно е за един инвеститор да изкупи земи от различни собственици, да прокарва ток, вода и т.н. Това е процес, който може да отнеме години. Много по-лесно е, когато местната община е активна. Не може всички да чакат инвеститорите да дойдат сами и да чукат на вратата, категоричен е икономистът.

Той даде пример с град Враца, където има активно участие на общината и това привлича инвеститори. Създаден е клъстър. Това е пример, който можем да пренесем на други места. Активността на местната власт, а и отговорността на държавата да оправи инфраструктурата, да осигури образование и т.н., са ключови.

Да не говорим, че самата България е откъсната. Имаме една магистрала построена. Трябва да се свържем със Западна България, със Сърбия, Гърция и др. Ние нямаме магистралнва връзка с нито една от споменатите страни. Тук е ролята на държавата. От тази гледна точка, мисля, че има потенциал да се поучим. Винаги вървим след другите. Вижте в Чехия как правят индустриалните паркове.

През 19-20 в. населението на Великобритания се пренасочва от селата към градовете. Един век и половина по-късно този процес е налице в България. Няма как да върнем 90% от населението в селата – по-скоро ще стане така, че ще има 90% в градовете, категоричен е Ангелов.

От тази гледна точка, не бива да си мислим, че можем да спрем процеса. Важното е да няма региони, в които да няма хора, уточни иконимистът.

По отношение на данъчната политика в международен план, според Георги Ангелов ЕС върви натам, където сме ние.

Миналата година данъчните реформи, които направиха в САЩ, повлияха на останалия свят. Десетилетия наред страната поддържа много висок данък – 21%, колкото е средният показател в ЕС. Нито една малка страна в Европа обаче не може да си позволи да има по-висок данък от САЩ. Неслучайно Холнадия обяви, че сваля данъка до 21%. За всички останали това е таванът, заяви икономистът.

Той допълни, че САЩ са направили още една крачка – сложили са „под“.

Американските компании, работещи в чужбина, трябва да плащат минимум 10% данък. Така движението на данъчните ставки е между 10 и 20%, отбеляза Ангелов.

По думите му, ако най-голямата икономика предлага по-добри условия и по-ниски данъци, всички трябва да се съобразят с нея. Това е стимул за Европа.

Иконимистът от „Отворено общество“ регистрира, че в данъчно отношение всяка година има промени на Стария континент. В момента, например, се преформатира плащането на ДДС.

Когато се реши проблемът с данъчната основа, тогава е много по-лесно да има гъвкавост с данъчните ставки, категоричен е Ангелов и допълни, че в този смисъл Европейският съюз върви към позицията, в която сме ние - широка данъчна основа и ниски данъчни ставки.

Повече информация за Шумът на парите можете да намерите на сайта на събитието или във Фейсбук.

Спонсори на конференцията Шумът на парите през 2018 г. са Първа Инвестиционна банка, CSOFT, Philip Morris, SIRMA Group, Градус, ALCOMET, TBI BANK, Admiral Markets, Qatar Airways, Garitage park, Arco Real Estate, Opel, Residential Park Lozen, Aмерикански университет в България, Юг Маркет и Юг Маркет Фонд Мениджмънт, Пощенска Банка, International Hotel Casino & Tower Suites, Amundi asset management, Сосиете Женерал Експресбанк, Mining.bg и Hotel Rila Borovets.

Организационен партньор на събитието е агенцията за връзки с обществеността United Partners.

Медийни партньори на събитието са Novini.bg, Economic.bg, Kaldata.com, Offnews.com, Imot.bg, ФАКТИ, Businessmap.bg, в. Труд и сп. Икономика.