Паулу Коелю в Дневника на Мага е написал: „Всеки търси щастието по своемо и не съществува образец, който може да се предаде на другите“. Пише в своя блог писателката и журналист Ирина Говоруха.

В детството след пътуване до Лвов и екскурзия в аптеката „Под черния орел“ измислих игра. Поставях на кухненската маса хляб, бурканчета от лекарства, майонеза и смесвах в тях сода, оцет, масло, подправки, бисквити и таблетки аспирин. Представях си, че съм лекар, мистичен алхимик, който създава формулата на дълголетието, любовта и щастието. Мислех си: „Щом човек изпие тази смес, веднага ще се оправи настроението му“, пише Говоруха.

След няколко години разбрала, че лечебната й смес не действа по този начин. Даже изобщо. Невидимото няма формула. Не може да се вкара в буркан и да се продава на милилитри. Да се претегли и разфасова в опаковки и да се приема по три пъти на ден след хранене. Не може да се разбие на атоми, молекули или срички.

Това не е парфюм. Не е парадигма. Не е аксиома. Това е състояние.

Моят дядо се чувстваше напълно щастлив, когато вечерно време сядаше до разпалената печка и плетеше кошници, спомня си журналистката. Похапвал и разказвал небивалици.

Моята леля беше в душевен подем, когато гледаше фигурно пързаляне. Поставяше пред себе си кутия бонбони „Рачков“ и замираше при изпълненията на Климова и Пономаренко. След това й подариха документалния роман „Сълзи на леда“. Тя просто плака от щастие, продължава разказа си Говоруха.

Съседката пък преживявала цял спектър от радостни моменти, когато мъжът й се връщал от риболов с мрежа, пълна с улов.

Самата Ирина ликувала, когато към чая като дете и предлагали пирожки.

Въпросът, който трябва да си зададете, за да бъдете щастливи Всъщност, задавайте си го всеки ден!

С времето щастието се променяло, придобивало скептицизма на възрастния и започнало съвършено иначе да се усеща. Появили се завистта, иронията и желанието за повече. Приискало й се да има рокля като на Сара Джесика Паркър, да замине на околосветско пътешествие и т.н.

Щастието за всеки човек е различно. Това, което радва един, може да направи друг нещастен. За някои щастието е в детайлите, а за други – в глобалните неща. Един иска да си построи къща, а друг – да намери подходящи място за разпалване на огън.

Трети иска да се научи да говори пред публика, а друг – да се научи да мълчи.