Растежът на китайската икономика се забави
Китайската икономика постигна най-слабия си растеж от близо 2 години насам. Брутният вътрешен продукт на Китай нарасна с 6.7% през второто тримесеиче на тази година, поради ефекта от агресивната кампания за намаляване на задлъжнялостта, която оряза инвестициите в инфраструктура, предава Financial Times.
Отчетеният растеж е над правителствените прогнози от 6.5% ръст през настоящата година, но лекото забавяне идва на фона на търговската война със САЩ, която допринася към по-слабото вътрешно търсене.
Китай отчете растеж от 6.8% през последните три тримесечия. В началото на миналата година година страната стартира кампания по намаляване на дълга и финансовия риск, след като близо десетилетие оперираше със сериозни кредитни стимули. Това доведе до намаляване на инвестициите в недвижими активи – нещо, което дърпаше цялата икономика напред. Тези харчове са нараснали с едва 6% през пъвата половина на годината, което е рекордно ниско увеличение.
„Главната причина за забавянето е, че инвестициите в инфраструктура започнаха да намаляват през първото тримесечие, тъй като правителството се опитва да контролира локалния дълг“, казва Хайбин Жу, главен икономист към JPMorgan в Хонконг.
„Добрите новини са, че има място за осигуряване на допълнителна фискална подкрепа чрез данъчни облекчения и по-високи инвестиции в инфраструктура. Очакваме да се предприемат и двете“, казва той.
Затегнатата парична политика също отнема от икономическия разтеж.
Данните показват, че кредитирането в страната записва рекордно нисък темп на растеж през месец юни. Усилията на Китай да пресече сенчестото банкиране доведоха до сериозни сътресения сред небанковите финансови институции.
През последните седмици Китайската народна банка намали задължителните резерви на банките, което освободи свеж ресурс за кредитиране. Анализаторите вярват, че ефектите от този ход ще се усетят през следващите няколко месеца.
Мао Шенгионг, говорител на Националното статистическо бюро на Китай, посочва, че ефектът от търговската война със САЩ ще бъде „сравнително ограничен“.
„Това търговско търкане със САЩ, което е едностранно решение, ще повлияе и на двете страни. Но сега световната икономика представлява дълбоко интегрирана верига за доставки. Това е глобална дистрибуция, така че много страни ще бъдат засегнати“, казва Мао.
Влиянието на така наречената търговска война все още не се вижда в официалната статистика. Митническата информация за Китай показва, че месечният търговски излишък със САЩ е възлизал на рекордните 29 млрд. долара през юни.
Общият износ на страната скача с 11.3% през миналия месец, което е над очаквания ръст. Очаква се обаче търговският конфликт да започне да се отразява в данните през идните месеци, след като САЩ наложи търговски мита на китайски износ за 34 млрд. долара, които влязоха в сила в началото на този месец.
„Очакваме растежът през второто полугодие да бъде възпрепятстван от слабото кредитиране и ниската активност на пазара на недвижими имоти. Освен това търговският конфлит със САЩ ще започне да тежи на растежа“, казва Луис Куидж от Oxford Economics в Хонконг.