Кризата чука на вратата на Турция
Икономиката на съседна Турция се намира в доста рисково положение, провокирайки редица анализатори да смятат, че кризата вече чука на вратата на Ердоган.
Турската лира поевтиня с 2% спрямо щатския долар, откакто централната банка на страната шокира инвеститорите и остави лихвата непроменена на ниво от 17.75%.
По този начин валутата записва отстъпление от 27% в стойността си през настоящата 2018 г.
Икономистите очакваха централната банка да повиши лихвите, за да се бори с инфлацията, която възлиза на цели 15% през месец юни. Много наблюдатели смятат, че странното решение се дължи на влиянието на президента на страната Реджеп Таип Ердоган, който предпочита лихвите да са ниски.
Тим Аш, икономист от BlueBay Asset Management, смята, че решението е „непонятно“ за централна банка, която посочва, че има отношение към инфлацията, предава CNN.
Развиващите се пазари по света са под напрежение, но анализаторите предупреждават, че конкретно Турция е особено уязвима и има риск от валутна криза, която може да доведе до прилагането на спасителни програми или до ограничаване на изходящия паричен поток извън от страната.
Президентът на САЩ Доналд Тръмп заплаши Турция, че може да наложи „големи санкции“ на страната, по повод арестуван американски пастор от турските власти, като това може да доведе до още по-големи икономически сътресения.
Инвеститорите в последно време отново погледнаха към щатския дълг поради скок в доходността и силния долар.
Това предизвика щети сред развиващите се пазари, като Аржентина бе принудена през миналия месец да моли Международния валутен фонд за 50 млрд. долара спасителна програма.
Турция се превърна в друг значим риск.
Икономиката на югоизточната ни съседка нарасна със 7.4% на годишна база през първото тримесечие на 2018 г. Но този растеж през последните годин идва главно от инфраструктурни проекти, финансирани основно от чуждестранни инвеститори.
Инвеститорите са притеснени от способността на страната да осигури средства в по-бурни времена, с които да плаща дълговете си.
Ердоган, който спечели изборите за пореден път през миналия месец, е друг източник на несигурност. Той си издейства още повече влияние над икономическата политика на страната и постави свой човек на поста финансов министър.
Мужтаба Рахман, управляващ директор за Европа на консултантската компания, изследваща политическия риск Eurasia Group, коментира, че турското правителство трябва да държи разходите под контрол.
Ако финансовият министър не успее да изпрати ясен сигнал на доверие, според Рахман, „рискът от криза, както цялостна, така и по програмата на МВФ, със сигурност ще се надигне“.
По думите на Тим Аш, централната банка на Турция трябва да предприеме действия, за да овладее инфлацията, преди ситуацията да стане извънредна.
„Възможно е да си представим сценарий, в който МВФ е намесен“, казва Аш. „Но навярно има още време до този момент... турците все още имат политически инструменти, за да стабилизират кораба сами, стига да решат да ги използват“, добавя икономистът.