Ангелики Циака имигрира във Великобритания, скоро след като гръцкото правителство започна да орязва пенсиите и заплатите в публичния сектор, в резултат на споразумението за първата спасителна програма с кредиторите на страната, подписано през 2010 г.

Изборът за нея бил ясен: работа в чужбина или дълъг период като безработна у дома.

„Току-що си бях взела медицинска диплома и исках да направя специализация зад граница, тъй като бъдещето (на здравеопазването) в Гърция не изглеждаше толкова сигурно”, казва Циаки, цитирана от FInancial Times.

Осем години по-късно 33-годишната дама работи като консултант психиатър в британската национална здравна система.

Засега тя няма никакви намерения да си търси работа в родната си Гърция.

„Мислех си, че няма да ме има може би 2 години, след което кризата ще приключи. Но това не стана точно по този начин и сега не знам кога нещата ще бъдат стабилни отново”, добавя тя.

Големият броя на образованите гърци, които не виждат бъдеще в родината си, се превръща в сериозно предизвикателство за дългосрочната стабилност на южната ни съседка.

„Изтичането на мозъци има очевиден негативен ефект върху перспективите на гръцката икономика в краткосрочен мащаб”, казва Георге Падолатос, професор в Athens university of economics and business.

„Въпросът е дали тези висококвалифицирани и глобализирани гърци ще се върнат, евентуално за да помогнат на икономиката в дългосрочен план”, казва той.

Между 350 хил. и 400 хил. гърци, на възраст главно между 20 и 30 години, са емигрирали, предимно в други страни от ЕС, от 2010 г. до сега.

Над 2/3 притежават университетски дипломи, а много и допълнителни специализации, посочва Емануил Працинакис, изследовател в Oxford university, който е финансиран от гръцката фондация Онасис.

По думите му, търсенето на медицински, IT и инженерни кадри в другите страни от ЕС оформя основния сегмен от емиграцията.

„Хотелиерски мениджъри и готвачи с опит в луксозния сегмент на гръцкия туризъм също попадат сред търсените”, казва Працинакис.

Толкова много лекари са напуснали Гърция в последните 8 години, че здравеопазването в страната изпитва недостиг на 8 хил. доктори, казва Георге Патолис, президент на Атинската медициска асоциация.

„Страната загуби над 18 хил. лекари, не само току-що дипломирани, но и утвърдени специалисти ... Има много малко сигнали, че те ще се върнат”, добавя той.

След като в началото на 2000 г., гръцката икономика изживя истински бум в резултат на създаването на еврозоната, което отвори много възможности за реализация у дома на младите гърци.

Гърците бяха сред най-слабо мобилните европейци, особено когато става дума за промяна на работното място, изискваща преместване надалеч, показват проучвания.

Кризата обаче пресече надеждите, че местният пазар на труда ще продължи да се разраства.

„Емиграцията се превърна в опция и семействата и приятелите вече реагират доста по-позитивно спрямо миналото, когато познат или роднина реши да напусне”, казва Працинакис.

Засега много малко гърци обмислят възможността да се завърнат в родината. Според проучване на ЕС от миналата година, проведено в Лондон и Холандия, по-малко от 10% от гръцките имигранти планират завръщане през следващите 3 години, като едва 20% обмислят подобен вариант в дългосрочен план.

Тоня Стомпо е една от тези, чиито планове са се променили в резултат на кризата. Тя е планирала да се завърне у дома, след като придобие магистърската си степен по мениджмънт в Лондон.

Това, че не е могла да си намери работа в Гърция, я принудило да остане на Острова и да работи „за няколко години”.

„Работех за една, след това за друга голяма компания с глобално присъствие, Действително се наслаждавам на настоящата си работа, има възможности за развитие и се чувствам устроена в Лондон”, казва Стомпо.

„Бих искала да работя в Гърция, навярно в нашия семеен бизнес, но не бързам”, добавя тя.

Теодорис Месинис, IT специалист в швейцарска банка в Женева, е получил предложение да се присъедини към финтех компания в Атина.

„Предложената заплата бе изненадващо висока, но когато го сравня с това, което правя сега – ръководя екип от софтуерни разработчици, учейки се как да бъда мениджър, живеейки в уредена европейска страна, реших, че съм по-добре тук”, казва той.