Всеки месец благотворителната фондация Лонгюе, базирана в южния китайски град Шънджън, плаща скромна стипендия на 3000 ветерани от китайско-японската война. В първите години от своето съществуване фондацията получава средства главно от група заможни предприемачи, но нещата се променят през 2014 година, когато тя започва да събира и дарения онлайн. Само за миналата година организацията може да се похвали с над 46 милиона юана (или около 6.7 милиона долара), набрани за различни каузи, пише The Economist.

Даренията, получени от интернет потребителите възлизат на близо 90% от общите приходи на Фондация Лонгюе, а ръководителите й си поставят за цел през 2018 година постъпленията да нараснат с 10 на сто. Благотворителната организация е една от многото, които разчитат на подкрепата на Tencent. Всяка година технологичният гигант организира благотворителна кампания, която приключва на 9 септември. Тази година потребителите на приложението WeChat дариха над 830 милиона юана (над 121 милиона щатски долара) за широк кръг от благотворителни начинания, а Tencent и партьорите им добавиха свои средства, с което тя набъбна до 190 милиона долара.

Но въпреки растящата популярност на благотворителната дейност в Поднебесната империя (с близо две трети от 2011 година насам), нейният обем все още е много по-нисък, отколкото в повечето държави. През 2016 година например китайците са дарили суми, равняващи се на 0.2% от брутния вътрешен продукт на страната. За сравнение в САЩ този дял достига близо 2%.

Британската неправителствена организация Charities Aid Foundation всяка година прави класация, в която влизат 140 държави, подредени според това колко време и средства за благотворителност отделят нейните граждани. Миналата година Китай зае втората позиция отдолу нагоре, като по-слабо представяне беше отчетено единствено в Йемен.

Донякъде тази разлика може да бъде обяснена с различните схващания за това какво представляват даренията и благотворителността, пише The Economist. В Китай по-голямата част от средствата, предназначени за такива цели, се разпределят чрез частни и роднински мрежи, а не чрез публични дружесттва и организации. Другият сериозен проблем е свързан с това, че управляващата комунистическа партия не гледа с добро око на някои от благотворителните фондации, например на тези, които са с религиозна насоченост или пък защитниците на човешките права, на хомосексуалистите, на свободата на словото и т.н.

"Предпазливата" щедрост на китайците до известна степен е и наследство от близкото минало. По времето на Мао Дзедун, бащата на китайската комунистическа революция, партията тотално отрича благотворителните дейности, тъй като желанието й е да внуши на гражданите, че тя е единствената им надежда и спасител.

По-късно, през 80-те години на миналия век, "оковите" леко са разхлабени и на големите държавни компании е разрешено да развиват благотворителни дейности. Следващата голяма бариера пада през 2008 година, когато след разрушителното земетресение в Съчуан частните фирми и независимите малки организации за взаимопомощ полагат огромин усилия за възстановяването на региона и впечатляват както гражданите, така и управляващите. Това полага основите за промяната на отношението към този тип дейности и постепенното им "легализиране" през последното десетилетие.

Повечето дарения в Китай идват от корпопративния сектор. Сред индивидуалните дарители най-голям е делът на по-младите хора между 20 и 40 годишна възраст, а една от основните причини за това е разпространението на мобилните разплащания. Бюрокрацията и партийната параноя обаче продължават да спъват усилията на много от социално ангажираните и съпричастни китайци. Джак Ма, основателят на Alibaba, дори изтъкна преди време, че в Китай е много по-лесно да спечелиш пари, отколкото да ги дариш.

За да бъдат решени поне до някъде проблемите в благотворителната сфера, управляващите приеха специален закон за даренията през 2016 година. Той улесни регистрацията на благотворителните фондации, които вече не се нуждаят от подкрепата на някоя държавна институция или компания, за да бъдат одобрени. Разширен беше и кръгът на организациите, които имат право да събират средства за благотворителност директно от населението. Новите правила бяха приветствани от китайските неправителствени организации, които бяха приятно изненадани от ентусиазма на държавните чиновници и бързото приемане на закона.

Но през последните две години станаха ясни и много от неговите недостатъци. Един от тях е ограничението, според което фондациите нямат право да харчат над 10% от своите приходи за администрация. От една страна това е гаранция за прозрачност и за повишаване на доверието в тяхната дейност. От гледна точка на партията обаче е и "застраховка" срещу възможността тези организации да станат твърде големи и влиятелни.

Управляващите са придирчиви и към това какъв тип благотворителни организации могат да получат "благословията" на партията. Осигуряването на храна за гладните, лекарства за болните и дрехи за бедните са каузи, на които се гледа блакосклонно и които са дефинирани като приоритет и за самата партия. Но за други като защитниците на гей правата или тези, които се борят срещу сексуалното насилие, одобрението все още е почти невъзможно, пише още изданието.

В крайна сметка се оказва, че компартията насърчава китайците да отворят своите портфейли (особено дигиталните) за благотворителни каузи, но само и единствено за тези, които тя счита, че са подходящи.