Всеки трети в България няма пари да отоплява дома си.

Подобни гръмки заглавия заляха медийното пространство у нас в началото на този месец.

Източникът на информацията е европейската статистическа служба Евростат.

Това се видя достатъчно на родните медии да разпространят новината безкритично и назидателно, внушавайки категорична безнадеждност.

Както винаги обаче, дяволът се крие в детайлите.

Каква методология използва Евростат и действително ли всеки трети стои на студено?

Конкретната публикация на статистическата служба не се базира на някакви специални изследвания, а на база анкета.

С други думи, оценката, че българите са последни по този показател в Европейския съюз, е на самите българи, а не на база експерти или сложни методологии и изследвания.

Така твърдения, че ЕС е посочил колко сме изостанали в това отношение, просто не отговарят на истината, тъй като става дума за субективна самооценка на анкетираните участници в изследването.

Проучването на Евростат е базирано на годишни анкети и е част от обширно изледване на доходите и условията на живот в страните членки на ЕС. Така, ако не сте попълвали такава анкета или не ви е срещал анкетьор, за да зададе въпросите по нея, то считайте, че вашето усещане дали можете да си позволите да отоплявате адекватно дома си, не е отразено.

Данните на Евростат разкриват и една друга интересна тенденция, която бе подмината с лекота у нас. Според същото това проучване, през 2006 г. близо 70% от анкетираните у нас са посочили, че нямат възможност да отопляват адекватно дома си.

Така, при добро желание, заглавията у нас можеха да изглеждат малко по-оптимистично, като например „Студуващите у нас намаляха наполовина за десетилетие“ и прочее.

Данните показват, че от 2006 г. насам делът на анкетираните българи, посочили, че нямат възможност да се отопляват адекватно, постоянно намалява. Така без големи усилия може да бъде изведен изводът, че самооценката на българите по този въпрос е станала доста по-оптимистична спрямо ситуацията преди влизането на страната в Европейския съюз.

Тук навярно всеки може да посочи своята причина защо е така: ръст на доходите, действия, укрепващи енергийната ефективност или спад на населението – т.е. недоволните вече не живеят в България и прочее, и прочее.

Според Евростат, средно 7.8% от анкетираните граждани на Европейскиа съюз са посочили, че не могат да се отопляват адекватно.

Действително разликата с данните за България е доста значителна. Очевидната причина за това са по-ниските доходи в номинално отношение у нас, отколкото в останалите членки на Общността – бич, който винаги ще ни подрежда на последните места в ЕС.

Недоволството у нас е разбираемо, тъй като хората живеят в настоящето и не ги интересува, че повишението на възнагражденията стартира от ниска база.

Но все пак трябва да отбележим, че хиперинфлацията през 1997 г., приключила с въвеждането на паричен съвет, по-известен като валутен борд, изтри стойността на българските пари. За сравнение, тогава средната заплата у нас е възлизала на 5 щатски долара.

Сега средната заплата у нас възлиза на малко над 1 130 лева, или 661 щатски долара, по данни на Националния статистически институт.

Друг фактор, който има уникални отенъци у нас, е липсата на конкуренция в доставчиците на услуги за отопление.

В някои населени места дървата за огрев са единствената алтернатива, докато в други съществува неразбираемият за Западна Европа модел на отоплителна инсталация, за която плащаш, дори и да не искаш да използваш – вездесъщото парно.

Така или иначе, данните на Евростат отразяват настроенията на анкетираните български граждани, а те все още са доста негативни, въпреки двойния спад в последното десетилетие на посочилите, че стоят на студено.

Насаждането на безнадежност обаче не води до нищо добро, особено когато се поднасят безкритични твърдения по изкривен и непроверен начин.

Това не води до решаване на проблемите, а само до едно – подхранване на чудовището, наречено български нихилизъм.