За мнозина от гражданите на Алжир е трудно да разберат как техният 82-годишен президент, който получи удар преди шест години и почти не може да ходи и да говори, може да управлява страната.

Въпреки всичко Абделазиз Бутефлика се кандидатира за пети мандат на изборите през април, като настоящият президент дори не се появи лично в неделя, за да внесе кандидатурата си.

Това разгневи хората и студенти, учители, адвокати и дори журналисти излязоха на улични протести – те изглежда са решени да не приемат продължаване на статуквото с на практика невидимия си лидер.

Мнозина се притесняват, че ако не бъде намерен наследник на Бутефлика, който взе властта през 1999 г., това може да доведе до нестабилност, ако той почине, докато управлява, пише BBC.

Телевизионният лидер

Последното известно публично обръщение на Бутефлика датира от 2014 г. – реч след последната му изборната победа, в която благодари на алжирците за гласуваното доверие.

В речта си той говори за "засилване на разделянето на властите, засилване на … ролята на опозицията и гарaнции за правата и свободите".

Някои изтълкуваха това като признак за политичесkи промени с цел плавно предаване на властта, но засега няма доказателства подобно нещо да се случва, а публичните прояви на Бутефлика от тогава са много спорадични.

През миналата година стана ясно, че неговата партия се подготвя отново да го излъчи като кандидат в тазгодишните президентски избори.

Той посети откриването на реновирана джамия и на две метростанции в столицата Алжир. Няколко седмици по-късно Бутефлика бе запознат с хода на строителството на джамия, която се очаква да бъде третата най-голяма в света. Проектът е за 2 млрд. долара

Разделението е дълбоко

Въпреки всичко, президентът, който спечели изборите през 2014 г. без да води лично предизборна кампания, няма силни конкуренти.

Защо обаче управляващата коалиция и опозицията не могат да излязат с други сериозни кандидати?

Опозицията е прекалено разделена в исторически план, а с напредването на възрастта и влошаването на здравето на президента вътрешните междуособици сред управляващите, в това число и армията, парализираха каквито и да било политически промени.

Управялващата партия „Фронт за национални освобождение“ контролира властта в Алжир, откакто страната извоюва своята независимост от Франция през 1962 г. след кървата седемгодишна война.

Властта в страната е концентрирана в партията и в няколко влиятелни генерала и видни бизнесмени.

В тази политическа класа влизат и някои представители на опозицията, които или са били във властта като част от коалиции или пък са гравитирали около правителството през годините, което до голяма степен ги е дискредитирало.

Мистериозните заболявания на африканските държавни лидериНякои африкански държавни лидери често оставят страните си във вакуум, докато прекарват много време в чужбина, където получават медицинска помощ

Това е един елитен клуб често обвиняван в корупция и шуробаджанащина.

Алжирският писател Камел Дауд наскоро заяви пред френски медии, че възрастните лишават младите в страната от властта.

Според него, предлагайки кандидат "който е почти мъртъв", политическата класа показва презрението си към младите хора в Алжир, където младежката безработица е над 30%.

Параноя

Това обаче е наследството на Алжир от последната гражданска война, което изглежда задушава опитите за реформа.

Бруталният конфликт приключи през 2002 г. и има сериозен ефект върху тези, които са участвали в него и тези които са израснали след него – до такава степен, че някои хора изглежда са готови да изтъргуват част от своите свободи срещу стабилност.

При конфликта загиват 150 000 алжирци, като част от тях "изчезват принудително" с активното участие на силите на реда.

Смята се, че през 90-те години по време на гражданската война дори либералните противници на властта са си сътрудничили с агенциите за сигурност срещу ислямистките бунтовници.

Това води до насаждането на огромно недоверие във всички нива на обществото и почти не оставя място за компромиси и национален диалог с цел промени.

В неделя президентът Бутефлика отново предложи диалог и конституционна реформа, ако бъде преизбран.

Новото този път е, че той обещава, че това ще доведе до предсрочни избори, в които няма да участва.

Това може да е възможност за гарантирането на мирно предаване на властта, но той ще трябва да действа бързо, предвид лошото си здравословно състояние.

Въпреки това, проблемите на Алжир, според някои местни наблюдатели, са по-големи от един болен президент.

Това е една система, която продължава да действа благодарение на много хора, които продължават да я смазват.