Домакинствата теглят все повече кредити
Българските домакинства прибягват все по-често до банково финансиране.
В резултат на това, потребителското и жилищно кредитиране записват двуцифрено повишение в рамките на последната година.
Заемите за потребление са скочили с цели 17.7% на годишна база, до сумата от 9.206 млн. лева, сочат данните на Българската народна банка към края на февруари тази година.
Така за 12 месеца сумата по потребителските кредити е нараснала с 1.381 млрд. лева, след като към края на февруари миналата година бе в размер на 7.825 млрд. лева. Близо 70% от всички заеми за потребление са договорени със срок за погасяване, надхвърлящ 5 години.
Именно по-дългосрочните кредити генерират съществена част от регистрирания годишен растеж. За последната година кредитите с матуритет от над 5 години се увеличават с 956 млн. лева, или 17.4% на годишна база, до общата сума от 6.443 млрд. лева, като цели 95% от дългосрочните потребителски заеми са договорени в левове.
Жилищните кредити също се радват на голямо търсене от страна на българските домакинства. Към края на втория месец на тази година сумата по тези заеми достига 10.626 млрд. лева. Това е ръст от 11.3% на годишна база. Така за 12 месеца размерът на отпуснатите заеми за жилище нарасва с 1.076 млрд. лева, след като към края на февруари 2018 г. достигаше 9.549 млрд. лева.
Логично, заемите с матуритет над 5 години доминират, като заемат дял от 88% от всички отпуснати жилищни кредити. 84% от дългосрочните жилищни заеми са договорени в националната ни валута.
Двуцифрените повишения в потребителския сегмент отразяват доброто представяне на българската икономика в последните години, ниската безработица и раздвижването на пазара на недвижими имоти.
На фона на отчетения ръст, лошите и преструктурирани заеми намаляват, както при потребителските, така и при жилищните кредити.
Лошите и преструктурирани потребителски заеми достигат сумата от 806.7 млн. лева (дял от 8.7% от всички заеми за потребление) към края на февруари тази година, сочат данните на БНБ. Преди година размерът им е достигал 815.6 млн. лева (дял от 10.4% от всички потребителски кредити).
Лошите и преструктурирани жилищни заеми достигат сумата от 1.227 млрд. лева към края на февруари тази година (дял от 11.5% от всички кредити за жилище). Преди година размерът им е достигал 1.369 млрд. лева, или 14.3% от всички отпуснати жилищни заеми.
Кредитите за бизнеса у нас достигат сумата от 21.7 млрд. лева към края на февруари тази година. Това е ръст от 5.6% на годишна база, след като преди 12 месеца размерът на заемите в този сегмент възлизаше на 20.5 млрд. лева.
Лошите и преструктурирани бизнес заеми достигат 3.784 млрд. лева, което е 17.4% от всички отпуснати кредити на фирмите у нас. Преди година размерът на лошите и преструктурирани заеми бе 4.304 млрд. лева, или близо 21% от всички отпуснати бизнес кредити.
В края на февруари 2019 г. общата сума по кредитите за неправителствения сектор у нас възлиза на 57.935 млрд. лева (+овърдрафтите) (50.1% от БВП). През февруари 2019 г. те се увеличават на годишна база с 8.7% (8.5% годишно повишение през януари 2019 г).
Изменението в размера на кредитите за неправителствения сектор е повлияно и от нетните продажби на кредити от „Други парично-финансови институции”, чийто обем за последните дванадесет месеца е 296.3 млн. лева.
На годишна база продадените кредити от „Други ПФИ” са 298.6 млн. лв. (в т. ч. 32.5 млн. лв. през февруари 2019 г.), а обратно изкупените кредити – 2.3 млн. лв. (през февруари 2019 г. няма обратно изкупени кредити).