Памперси и бръснати глави: как работят лекарите в Ухан
Град Ухан в Централен Китай, считан за огнище на новия коронавурис, е под карантина, която води до недостиг на храна и провизии.
Хилядите случаи на болни в града подлагат на напрежение местните медици.
Държавата вече изгражда нови болници, а медицински специалисти от цялата страна се стичат на помощ на колегите си.
Снимки на медицински сестри, които се подготвят за първата си смяна в инфекциозното отделение след пристигането им в Ухан, показват степента на подготовката, която трябва да преминат.
Те не само отрязват дългите си коси, но дори обръсват онези части от тях, които няма как да бъдат покрити от предпазните маски и очила, посочва Bored Panda.
Те обличат и специални костюми, които да им попречат да се заразят с болестта от своите пациенти.
Твърди се, че новият коронавирус протича с висока температура и респираторни симптоми (кашлица, затруднено дишане), като BBC съобщава, че както при повечето коронавируси, той носи висок риск от усложнения, като например пневмония.
От близо 8000 пациенти, повалени от вируса към 30 януари, около 170 са починали, повечето от които са имали хронични здравословни проблеми.
Медицински персонал от цял Китай се насочи към Ухан, за да помогне в претоварените болници в града, където пациенти и служители са забелязани да спят на пода.
Медиците споделят, че носят памперси за възрастни, за да спестят време и да не се налага да събличат техните плътно прилепнали предпазни костюми.
Жител на Ухан разказва за Al Jazeera, че когато баща му се разболява и е с типичните за коронавирус симптоми, той планира да си остане у дома.
Четирите дни с много висока температура обаче го принуждават да потърси медицинска помощ. По онова време в повечето болници в града има опашки, а болните чакат с часове.
Мъжът казва, че са необходими два дни баща му да бъде приет в болница, където той се лекува три дни, а в момента се възстановява.
Огромните опашки се дължат и на широко разпространеното "медицинско неравенство", или непропорционалното разпределение на ресурси и квалифицирани медицински специалисти в болниците от най-висок клас, което води до недоверие към клиниките в по-бедните райони.