Изненадващият ръст в износа на Китай подкрепи акциите
Азиатските акции ограничиха загубите си от по-рано днес, след като данните за износа на Китай се оказаха много по-добри от очакваните.
В същото време инвестиращите в щатски държавен дълг бяха стреснати от огромното количество дълг, което се очаква да се емитира в идните седмици.
Износът на Китай нараства с 3.5% на годишна база през април, което беше напълно противоположно на очакванията за 15.1% спад и компенсира понижението с 14.2% във вноса.
Изненадващите данни породиха спекулации, че азиатският гигант може да се възстанови от блокадата във връзка с коронавируса по-бързо, отколкото се смяташе първоначално и да подкрепи световния икономически растеж.
Новината помогна за стабилизирането на регионалните пазари след колебливия старт на деня и азиатско-тихоокеанският индекс на MSCI се търгуваше почти без промяна.
Японският Nikkei губи 0.2%, докато южнокорейският KOSPI нарасна с 0.2%. Индексът на китайските сини чипове CSI300 отчита съвсем леко понижение, докато E-Mini фючърсите на S&P 500 бележат ръст от 0.5%.
Пазарите започнаха предпазливо на фона на възобновеното напрежение между САЩ и Китай.
Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че до седмица-две ще може да каже дали Китай изпълнява задълженията си съгласно търговското споразумение, докато Вашингтон обмисля санкции спрямо Пекин заради коронавируса.
Икономическите данни също не са особено оптимистични, след като вчера стана ясно, че частният сектор в САЩ е изгубил 20 млн. работни места през април.
Според прогнозите, очаквани по-късно днес данни ще покажат, че първоначалните молби за помощи при безработица в САЩ са се увеличили с още 3 милиона през миналата седмица. Прогнозите за утрешните данни за неселскостопанската заетост пък са, че 22 милиона работни места са били изгубени, а безработицата е скочила до 16% или повече.
На Уолстрийт вчера енергийният сектор беше сред най-губещите, докато търсенето на технологични акции остави Nasdaq на положителна територия. Индексът Dow Jones приключи сесия с понижение от 0.91%, докато S&P 500 изгуби 0.70%, а Nasdaq добави 0.51%.
Пазарите на облигации отчетоха една от най-големите си промени от известно време насам, след като министерството на финансите на САЩ обяви, че ще емитира дълг на стойност 2.999 трлн. долара през второто тримесечие, което е пет пъти повече от предишния рекорд за тримесечие.
Министерството ще пласира държавни ценни книжа за 96 млрд. долара само следващата седмица, като изненадващо количество от тях ще са дългосрочни, което от своя страна повиши лихвите по тях.
Доходността на 30-годишните облигации скочи със 7 базисни пункта, до 1.40%, което беше най-голямото дневно увеличение от средата на март.
Това оскъпи долара спрямо повечето валути, а доларовият индекс достигна 100.140. Еврото поевтиня до 1.0800 спрямо щатската валута, което отчасти се дължи на мрачната икономическа прогноза на Европейската комисия от вчера.
Еврото поевтиня до най-ниското си ниво спрямо йената от края на 2016 г. при 114.40. Дори доларът докосна седемседмично дъно от 105.98 спрямо йената, информира Ройтерс.
На суровинните пазари златото поевтиня вследствие на очакванията, че предлагането ще нарасне с възобновяването на дейността на рафинериите за злато. Металът за последно се търгуваше на цена от 1 689.68 долара за тройунция.
Цените на петрола останаха без промяна след печелившата си серия в шест поредни сесии, по време на която цената на брента почти се удвои, след като падна до 21-годишно дъно през април.
Фючърсите на брента за последно поскъпваха с 3 цента, до 29.70 долара за барел, докато щатският лек суров петрол поскъпна с 6 цента, до 24.05 долара за барел.