Азиатските акции продължават да поскъпват днес, докато щатските индексни фючърси предизвикаха важна техническа съпротива, след като инвеститорите пренебрегнаха напрежението в сектора на търговията между САЩ и Китай и насочиха поглед към по-големите стимули в Китай и отварянето на световната икономика.

Японският индекс Nikkei оглави ръста с повишение от 2% - до най-високото си ниво от началото на март, когато икономическият ефект от коронавируса започваше да се прояснява.

Азиатско-тихоокеанският индекс на MSCI нарасна с 1.4%, докато южнокорейският KOSPI се повиши с 1.1%.

На Уолстрийт вчера нямаше сесия, но E-Mini фючърсите на S&P 500 отбелязаха ръст от 1.3%, за да тестват нивото от 3 000. Фючърсите на европейския EUROSTOXX 50 добавиха 0.6%, докато тези на FTSE нараснаха с 1.8%.

Индексът на китайските сини чипове CSI300 бележи повишение от 0.8%, след като Централната банка на Китай обяви, че ще подсили икономическата политика и ще продължи да сваля лихвите по кредитите.

Макар изявлението до голяма степен да покриваше предишни изказвания, то пренасочи вниманието от войната на думи между Вашингтон и Пекин, коронавируса и предложенията на Китай за по-строги закони за сигурността в Хонконг.

Нагласите на европейските борси също получиха стимул, след като германско изследване на бизнес климата отчете ръст през май, след постепенно завръщане на икономическата активност към по-нормални нива след седмиците на блокада.

“Напрежението между Китай и САЩ остава на заден фон, но инвеститорите изглежда се интересуват повече от отварянето на икономиките по света,” казва пред Ройтерс Родриго Катрил, старши финансов анализатор в NAB.

“В тази връзка Япония сложи край на извънредното положение, испанците се завърнаха в баровете в Мадрид, носейки маски, а Англия ще разреши на някои бизнеси да отворят от 1 юни.”

Инвеститорите в облигации подозират, че икономиките все още ще имат нужда от огромна подкрепа от страна на централните банки дълго след като отворят и това държи лихвите ниски, дори и след като правителствата вземат още средства назаем.

Доходността по щатските 10-годишни държавни облигации беие на ниво от 0.65%, след като миналата седмица достигна 0.74%, когато пазарът пое приливна вълна от нови емисии.

Доларът отчете лек ръст спрямо йената вчера при 107.83, но се търгуваше в рейнджа 105.97 - 108.08, който е налице от началото на май.

Еврото поскъпва леко до 1.0910 спрямо щатската валута, след като прекара около месец в рейнджа 1.0765 - 1.1017.

Доларовият индекс, който следи представянето на долара спрямо кошница от шест други основни валути, бележи спад от 0.2% до 99.788, но все още остава затворен между подкрепата при 99.001 и съпротивата при 100.560.

Анализатори от CBA смятат, че доларът може да поскъпне, ако напрежението между САЩ и Китай, всъщност, постави под заплаха тяхната търговска сделка.

На суровинните пазари, златото поскъпна с 0.1%, до 1 731 долара за тройунция.

Цените на петрола бяха подкрепени от намаляващото предлагане, след като ОПЕК ограничи производството, а броят на американските и канадските нефтени платформи падна до рекордно ниско ниво в трета поредна седмица.

Фючърсите на петрола от сорта брент поскъпна с 34 цента, до 35.87 долара за барел, докато тези на щатския лек суров петрол (WTI) се оскъпиха с 82 цента, до 34.07 долара за барел.