На картата на Европейски съюз има едно голямо празно пространство, в което се намират няколко държави от бивша Югославия и Албания.

Лидерите на тези държави искат да станат част от общността, а в Брюксел са загрижени за стабилността на Западните Балкани и нарастващото политическо влияние на Русия и Китай.

ЕС обаче не бърза с разшряването. Поне не в условията на пандемия и преди кандидатите да са изпълнили условията за членство.

Засега изглежда, че пътят на тези страни към европейското семейство ще бъде по-дълъг и труден от очакваното, пише Bloomberg.

Кой иска да се присъедини към ЕС?

Албания, Черна гора, Сърбия, Босна и Херцеговина, Северна Македония и Косово - това са държавите от "клъстъра", простиращ се на изток от Хърватия. Тя беше последната държава, която стана част от блока през 2013 г.

Регионът все още се възстановява от раните на гражданската война след разпада на Югославия - най-тежкият конфликт в Европа след Втората световна война.

Етническите разногласия обаче тлеят до ден-днешен на фона на икономическите затруднения и ожесточаващата се геополитическа битка за влияние между големите играчи.

Какви са причините за разширяването?

Държавите, които искат да станат част от ЕС, вече са заобиколени от други членки на Общността. Икономическият блок започна разширяването си в територията на бившия Източен блок още през 2004 г., но този процес не може да бъде завършен напълно без включването на страните от Западните Балкани.

Причините за това са много - исторически, географски, културни и най-вече икономически. ЕС е най-големият търговски партньор и инвеститор в тези държави.

Евроинтеграцията до голяма степен би гарантирала и политическата стабилност в региона. Освен това ще увеличи населението на Съюза с 18 милиона души.

Гражданите на балканските държави пък се надяват, че включването в европейското семейство ще повиши техния жизнен стандарт. През последните три десетилетия милиони източно европейци емигрираха на Запад в търсене на препитание и по-добър живот.

Кога разширяването на ЕС в Западните Балкани може да стане факт?

Най-ранната възможна дата е през 2025 г. Има дълъг списък от критерии, които държавите от региона трябва да покрият - от демократичните стандарти през икономическите политики до външнополитическите взаимоотношения. На останалите държави от бившия соцлагер им бяха необходими средно по 10 години за подготовка.

Сърбия и Черна гора са най-напред в "състезанието", докато Албания и Северна Македония скоро могат да започнат официално преговорния процес. Босна и Херцеговина и Косово все още не са полуличи официални покани за членство.

Сръбският президент Александър Вучич подкани Брюксел да определи конкретна дата като краен срок за присъединяването, вместо да се придържа само към дългосрочните перспективи.



Източник: Bloomberg

Какви са пречките?

Най-сериозното препяствие е свързано с териториалните спорове между Сърбия и нейната бивша провинция Косово, която обяви едностранно своята независимост през 2008 г. В Европейския съюз важи правилото да не се приемат държави, които имат териториални претенции.

Дългогодишните опити на ЕС да посредничи между двете враждуващи страни засега не дават особен резултат. Преговорите между Белград и Прищина бяха възобновени през юли тази година след двугодишно прекъсване.

Намирането на консенсус би помогнало на петте държави от ЕС, които не признават независимостта на Косово (Испания, Словакия, Кипър, Румъния и Гърция) да променят мнението си и да сложат подписите си под официалното съществуване на държавата.

Най-тежките вътрешнополитически проблеми обаче са в Босна и Херцеговина, припомня Bloomberg. В страната действа сложна система за баланс на интересите между трите основни етнически групи - сърби, бошняци и хървати.

Тя беше създадена след войните от 1992 до 1995 г., като сръбската общност периодично възобновява заплахите си за отцепване.

Бърза ли ЕС с разширяването?

Мъчителните преговори около напускането на Великобритания и споровете за спазването на основните принципи на демокрацията в някои от по-новите членки, като Унгария и Полша, охлади ентусиазма за разширяване на много от европейските лидери.

Пандемията от COVID-19 също изтласка присъединяването на новите държави назад в списъка с приоритетите. Северна Македония и Албания получиха покани за започване на преговорния процес, но френският президент Еманюел Макрон отправи остри критики към това решение.

По думите му Общността трябва първо да реши вътрешните си проблеми, преди да мисли за разширяване.

През февруари тази година Европейската комисия публикува обновената версия на правилата за разширяването, в които се посочва, че то остава "геостратегическа инвестиция в стабилността, силата и единството на Европа".

Въпреки това, Брюксел изрично посочва, че процесът може да бъде временно замразен, отложен или прекратен по всяко време и за всеки от кандидатите.

Европа си връща обратно инициативата на Балканите от ТръмпЕвропейски дипломати се намесиха, за да си върнат инициативата на един от най-сложните фронтове на континента

Какво остава да се направи?

Всички шест държави ще трябва да засилят икономиките си, за да ги направят по-конкурентоспособни и да могат да издържат на предизвикателствата, които идват редом с интеграцията в единния европейски пазар.

Налагат се промени в законодателството, засягащи данъчната политика, защитата на околната среда, интелектуалната собственост, безопасността на храните, енергетиката и много други сектори.

Съвкупният брутен вътрешен продукт на държавите от Западните Балкани възлиза на 113 милиарда долара - по-малко от половината на този на Румъния и около една четвърт от този на Австрия.

От политическа гледна точка, проблем представляват функционирането на институциите, върховенството на закона, спазването на човешките права, прозрачността и отчетността. Корупцията и организираната престъпност все още са огромен "недъг" на страните от региона.

Европейският съюз вече инвестира огромен ресурс в инфраструктурата на държавите от Западните Балкани, но въпреки това те срещат затруднения в гарантирането на честна конкуренция, особено в сектори, като енергетиката и строителството, обвързани с мощни икономически лобита и интереси.

От десетилетия местните правителства осигуряват държавна помощ за компаниите, които остават под контрола на държавата. По този начин те поддържат монополи, които изкривяват пазара и създават пречки пред новите играчи.

От друга страна, източноевропейските страни предлагат висококвалифицирана и сравнително евтина работна ръка, която от години привлича интереса на чуждестранните инвеститори. Сега пандемията ускори този процес и много европейски компании обмислят преместване на част от веригите си за доставка от Азия по-близо до дома.

Как изглежда геополитическата картина?

Разширяването на ЕС в Западните Балкани би им помогнало да се откъснат от политическото влияние на Русия, Китай и Турция, всяка от които има интерес в една или друга точка на региона.

Три от държавите кандидатки вече са членове на НАТО (Албания, Черна гора и Македония), докато Сърбия продължава да поддържа близки връзки с Русия, която е неин традиционен геополитически съюзник.

Китай също се опитва да изгражда по-дълбоки политически и икономически контакти в региона. Сърбия вече купува китайски военни дронове и обмисля поръчката на балистични ракети, докато Пекин е готов да финансира някои ключови инфраструктурни проекти в страната.

Кои от кандидатите настояват за по-бързо присъединяване?

Присъединяването към ЕС се определя като топ приоритет във всяка от шестте западнобалкански държави. Евроскептичните партии не се представят добри на изборите в тези страни.

Обществената подкрепа за евроинтеграцията варира във всяка една от тях, но поддръжниците ѝ навсякъде са повече от противниците.

Според социологическото проучване на Евробарометър, проведено през 2019 г., албанците и косоварите са най-положително настроени към присъединяването към ЕС, докато сърбите остават най-скептични.